— Какво? — очите на Василиса се разшириха и тя преглътна тежко. — Ти… ти си Касандра — промърмори Лусиан. — Нямаш представа за какво говориш — Василиса сви ръце в юмруци, издиша и след това се изправи от стола. Тя забърза да се отдалечи, опитвайки се да контролира треперещите си крака, и спря пред хладилника. Отвори го и извади бутилка вода. Лусиан я наблюдаваше как пие от бутилката доста агресивн