Луциан стоеше до колата си и погледна часовника си отново. Беше почти осем вечерта, уговореният час, и той вече се беше обадил на жената, че е отвън. Той наистина очакваше да види красивото ѝ лице. Знаеше, че ще има студен поглед, но това изобщо не го притесняваше. Стига да можеше да види лицето ѝ. Вратата се отвори и той погледна часовника си отново. Беше осем часа. Той се засмя, осъзнавайки, че