Не мина много време и умът на Василиса се върна към името, с което Валери я беше нарекла.
Каси.
Дали и тя знае?
Дали Лусиан ѝ е казал?
– Здравей, Касандра – Валери я повика отново по име, този път махна с ръка и се усмихна.
– Защо ме наричаш така? Аз съм Василиса – повдигна вежда, след като Хейзъл се беше втурнала обратно вътре.
– Каси… – Валери изстена и поклати глава.
– Знам, че си ти. Знам – ка
















