"Ти не отговаряш. Ти си мой татко," Хейзъл кимна уверено и отново облиза сладоледа си. "Какво те кара да мислиш така? Аз... аз съм..." той издиша и преглътна трудно. "Не съм," стисна устни. Не му хареса, че току-що беше излъгал дъщеря си. Наистина му се искаше да може да ѝ каже, че е. Но това напълно би означавало, че ще влезе в лошата страна на Василиса завинаги. "Ах..." Хейзъл проточи и кимна. "