— Няма ли да влезеш? — попита Луциан Василиса, която стоеше като вкопана пред асансьора, колебайки се да влезе с него.
— Ще вляза — тя насили очевидна усмивка и влезе в асансьора.
Натисна бутона за етажа, на който отиваше, и скръсти ръце плътно пред гърдите си.
— Госпожо Василиса — Луциан я повика почти шепнешком.
— Да, господин Го? — тя леко извърна глава.
— Още ли си ядосана заради Розалин? — по
















