Главата ми щеше да се пръсне. Не бях яла нищо и дори не бях изпила кафето си. В момента с Джулиан бяхме в лабораторията, чакайки резултатите си. Бях наясно, че дори и тестовете да са в моя полза, баща ми нямаше да е на моя страна. Никой нямаше да е на моя страна. Бях съвсем сама в този свят и бях сигурна, че ако някой ме убие, на никого няма да му пука. Дори и на мъжа, когото обичах с цялото си сърце. Ако ми направят погребение, то ще е само заради имиджа им пред всички. "Заповядай." Вдигнах поглед, когато чух някой да се обръща към мен. Джулиан стоеше с две чаши кафе в ръцете си. "Благодаря ти," промърморих, вземайки едната от него. Двамата седяхме в мълчание, тъй като нямаше за какво да говорим. Днес беше достатъчно, за да ми докаже, че Джулиан ме мрази с всяка кост в тялото си. "Наистина ли не помниш нищо от снощи?" попита той спокойно. "Всичко, което помня, е, че изпих едно питие. Само едно питие и то не съдържаше толкова алкохол, че да изтрие паметта ми по този начин," отговорих аз и отпих глътка от кафето си. Беше твърде сладко за моя вкус, но бях отчаяна да вкарам някакъв кофеин в системата си. Тя не си заслужава! Думите му звънтяха в главата ми. Никой не смяташе, че си заслужавам нещо. От години живеех в сянката на семейството си. Единственият човек, който истински се грижеше за мен, беше най-добрата ми приятелка, Мая. Не разбирах защо за Фиона беше лесно да ме обвини, че съм ревнувала от нея и Джулиан. Обичах Честър с цялото си сърце и той беше толкова успешен, колкото и Джулиан, така че нямаше причина да искам Джулиан за себе си. Честър беше успешен медиен продуцент и беше добре известен в своята област, докато Джулиан беше наследник на огромна търговска компания. Всеки от нас имаше успешни партньори, така че нямаше нужда някой от нас да ревнува от другия. "Джулиан Кенсингтън и Емили Харълдс." Бързо се изправих, когато извикаха имената ни. "Има ли следи от наркотици в системите ни?" попита Джулиан лекаря, след като и двамата стигнахме до гишето. "Да, открихме наркотици в системите ви, но г-н Кенсингтън, изглежда, че имате повече в системата си в сравнение с г-ца Харълдс," информира ни лекарят. Въпреки че бях наясно, че резултатите няма да променят нищо, някакво облекчение си проправи път към сърцето ми, когато чух това. Бях дрогирана. Някой искаше да ме натопи, но не знаех кой би ми го причинил. Нямах проблеми с никого. Това означаваше, че който ме е дрогирал, ме познаваше твърде добре, защото знаеше, че лесно се напивам, така че можех лесно да бъда дрогирана. Джулиан нямаше какво да каже, когато видя резултатите от кръвния ми тест и не знаех как да тълкувам мълчанието му. Радвах се, че са открили следи от наркотик в системата ми, защото това означаваше, че съм невинна. Кръгът ми беше много малък и единствените, които бяха на партито на Джулиан от моя кръг, бяха г-н Харълдс, любимата му съпруга и доведена дъщеря, заедно с приятеля ми. Но защо някой от тях би ме натопил за нещо подобно, когато искаха Фиона да се омъжи за Джулиан? Нямаше никакъв смисъл. "Трябва да се върнем у дома. Чакат ни," каза Джулиан, изваждайки ме от мислите ми. Кимнах и тръгнах с него към колата му в мълчание. Отново нямаше какво да си кажем. "Имаш ли... имаш ли някакви проблеми с някого?" почуди се той, нарушавайки мълчанието, което изпълваше колата. "Не, ти?" Видях го да поклаща глава. "Някой трябва да е сипал нещо в питиетата ни," каза той, спечелвайки кимване от мен. Бях отчаяна да разбера кой. Кой искаше да разруши връзката ми с Честър? И кой искаше да разруши връзката на Фиона с Джулиан? Докато Джулиан ни караше обратно, аз направих снимка на резултатите и ги изпратих на Честър, надявайки се, че ще ми даде втори шанс. След пет минути реших да му се обадя, но той не вдигна. Знаех, че ми е ядосан и вероятно наранен, но исках да ми даде шанс да се обясня. Исках да ме изслуша. Винаги съм му била лоялна. Никога не съм правила нищо, което да го накара да си помисли, че бих избрала друг мъж в живота си освен него, така че ми беше трудно да разбера защо му беше лесно да повярва, че бих му изневерила. Двадесет минути по-късно стигнахме до имението Кенсингтън, където така нареченото ми семейство и неговото семейство ни чакаха. "Какво показаха тестовете?" попита Роуз, като ни видя. "И двамата сме били дрогирани и ето резултатите," отговори Джулиан, подавайки й двата листа хартия, които разкриваха всичко. "Какво трябва да означава това?" почуди се Маги, скръствайки ръце пред гърдите си. "Че сме невинни. Че не съм направила нищо доброволно," отговорих аз. "Не ми пука за всичко това! Свършено е с теб, Джулиан." Фиона скочи от мястото си и хвърли пръстена си по Джулиан, преди да избяга. Отношението й беше странно. Мислех, че ще прости на Джулиан за грешката, която не е направил доброволно. Изглежда, че е намерила възможност да скъса с Джулиан и нямаше да я пропусне. "Фиона, чакай!" Джулиан се обърна, за да хукне след нея. "Джулиан! Седни!" Гневът в гласа на баща му беше достатъчен, за да ме побият тръпки. "И ти, Емили." Гласът му беше по-мек, когато се обърна към мен. И двамата седнахме и направих всичко възможно, за да спра краката си да треперят. "Какво има да кажеш, татко?" спокойно попита Джулиан баща си. "Сега, когато Фиона реши да прекрати годежа ви, виждам, че партньорството между двете компании вече не може да се осъществи," обяви Стивън, бащата на Джулиан. "Не!" бързо каза баща ми. Знаех, че умираше това партньорство да се осъществи. "Сигурен съм, че можем да я убедим да преразгледа брака си с Джулиан. Тя е просто ядосана и наранена." Той бързо защити любимата си дъщеря. "С цялото ми уважение, не мисля, че Фиона е подходяща да се омъжи за Джулиан, тъй като той се нуждае от по-зрял партньор и честно казано, виждам това в някой друг." Хареса ми непряката обида, която хвърли по Фиона. "В кого?" Баща ми преглътна. "В Емили."