"Липсваш ми, мамо," промърмори сладкото ми момиченце, докато лежеше до мен. Седеше така от известно време. Когато Харпър се опита да я вземе, тя отказа. Така или иначе не ми причиняваше дискомфорт. Беше малка до мен и не нараняваше раните ми.
"И ти ми липсваш, мъниче." Целунах я по главата. Първоначално не исках Джулиан да я доведе, защото се притеснявах, че може да се изплаши да ме види в болничн
















