Разбрах, че не ме харесва, но трябваше ли да го показва толкова очевидно? Ясно беше, че вярва, че аз съм го нагласила. Не мислеше, че съм невинна, а аз не знаех как да го убедя в това. Върнах се в къщата, защото не знаех къде другаде да отида. За щастие, щом влязох в хола, видях Стивън и Роуз пред себе си. "Аз... исках да ви благодаря, че ме защитихте," казах аз, поглеждайки ги за момент, преди да отклоня поглед. Не помнех дали съм направила нещо лошо или не, но докато стоях пред тях, срам ме обзе. "Наистина не съм планирала нищо от това," добавих жалко. "Ела тук, Емили," каза Роуз с малка усмивка на устните, като ми направи знак да седна. Направих каквото ми каза и си поех разклатен дъх. Бях смела със сина им, но всичко беше фалшиво, защото не исках да мисли, че съм слаба. Пред тях треперех вътрешно. "Не ми изглеждаш като момиче, което би замислило нещо злонамерено като това. Твърдо вярвам, че всичко се случва с причина, Емили. Може би това, което се случи, е за добро. Може би си много по-подходяща от Фиона," каза ми Роуз. "Не съм толкова лоша, колкото Фиона и Маги може би са ме представили," опитах се да се защитя. "Никога не бих взела насериозно каквото и да каже Маги," засмя се Роуз, което ме накара да се усмихна леко. "Искам да спреш да мислиш за това, което се случи, колкото можеш повече, добре ли? Нека ти покажа къде ще отседнеш до сватбата." Тя стана от мястото си и аз направих същото. Беше минало толкова много време, откакто за последно се къпех в такова мило отношение. Двете вървяхме заедно, докато стигнахме до хубава вила в самия край на задния двор. "Ако те е страх да си сама, можеш да останеш при нас. Просто помислихме, че може да имаш нужда от малко уединение." Не разбирах как някой може да бъде толкова внимателен. "Това е повече от достатъчно. Благодаря ви много," казах аз. Бях наистина благодарна. Влязохме вътре и бях изумена от красотата на вилата. Беше уютна, състояща се от две стаи, кухня, баня и хол с добър размер. Отидох към една от спалните и със сигурност избрах тази със самостоятелна баня. Хареса ми обзавеждането на вилата в дървен стил. Това правеше цялото място доста топло. "Има ли нещо, което искаш да промениш в мястото?" попита ме Роуз, след като ми показа цялото място. "Това е повече от достатъчно. Мога ли да ви прегърна, госпожо Кенсингтън?" Бях във възторг от всичко това. "Само ако започнеш да ме наричаш Роуз." Тя се усмихна, отваряйки ръце за мен. Бързо обвих ръце около нея и тя направи същото. Беше минало толкова много време, откакто бях прегръщана така. Заклевам се, искаше ми се да заплача в обятията й. Тя ме държеше здраво и усетих как потрива гърба ми, сякаш беше моя собствена майка. "Хайде, да се върнем в къщата. Не си яла нищо от сутринта," каза тя, докато се отдръпвахме. Осъзнах колко съм гладна при споменаването на храна. Когато се върнахме в къщата, Роуз каза на една от прислужниците да ми приготви закуска. Докато ядях, вещите ми пристигнаха в торби за боклук, което беше достатъчно обидно. "Не мисли за това. Те са просто дребнави. Искаш ли някой да ти подреди нещата?" попита ме Роуз и аз кимнах. Радвах се, че дрехите ми бяха пристигнали, защото наистина исках да си взема душ и да се преоблека в нещо по-удобно. Джулиан и баща му се присъединиха към нас в кухнята, докато Роуз и аз си чатехме. Като видях Джулиан пред себе си, ми се прииска да напусна мястото. Не знаех как ще прекарам две години с него. Бях сигурна, че ще бъдат като ад. "Какво ще кажем на медиите? Те са направили много снимки на Фиона и мен заедно," чудеше се Джулиан. "Нищо не беше потвърдено за теб и Фиона. Погрижих се да запазя целия ти брак в тайна до последната минута, защото винаги съм вярвал, че бедствия могат да се случат по всяко време. Дори сватбените ти покани още не са изпратени, така че сме в безопасност," отговори му Стивън. Този човек беше доста умен. "Първата ти поява ще бъде на събитието за представяне на новия аромат, на което сме поканени," каза ни Роуз. "Скъпа, заведи Емили утре на пазар за нова рокля," каза Стивън на жена си, която кимна с усмивка. "Имам една молба, ако нямате нищо против," казах аз нервно, страхувайки се, че може да откаже. "Искаш ли роклята ти да бъде от непубликуваната колекция на Ив Сен Лоран?" изрече Джулиан саркастична забележка, която му донесе поглед от майка му. "Не, чудех се дали бихте могли да ми намерите работа някъде," казах аз, обръщайки се към Стивън, след което се обърнах към Джулиан. "Но ще оставя всички модни въпроси на теб, тъй като изглежда, че се интересуваш от тях повече от мен. Това, което носиш, за да си стоиш вкъщи, основно струва цялата такса за обучение на студент през първата година в колежа." "Казва го момичето, чиято цяла такса за обучение беше платена от татко й." Той се засмя. "О, това си имаше цена. Нямаше ми позволено да получа нищо по-малко от отличен, за да може баща ми да плати за мен. Трябваше ли да работиш като сервитьор, за да платиш таксите си за обучение, Джулиан?" Предизвиках го и зачервяването на лицето му доказа, че баща му е платил за всичко. "Ако двамата продължавате да се карате така на публични места, хората няма да повярват, че се харесвате," предупреди ни Стивън. "Аз не започвам нищо. Той продължава да ме дразни!" възкликнах аз. "Само като те гледам, ме дразниш," отвърна ми той. "Стига!" кресна Роуз на двама ни. "Емили, какво си завършила? Може би можем да ти намерим работа в компанията." "Имам двойна специалност бизнес и моден дизайн," казах й аз. "Имаш ли някакъв опит?" попита ме Стивън. "Имах стаж, но не и истинска работа. Завърших преди три месеца," отговорих аз. "Какъв е успехът ти?" продължи той с въпросите си. "3.93," казах аз, карайки Джулиан да изплюе водата, която пиеше. Защо беше изненадан? Казаха ли му, че едва минавам изпитите? "Това е впечатляващо. Определено мога да ти уредя работа," каза ми Стивън, което ме накара да се усмихна широко. "Благодаря ви много." Бях благодарна за това. Трябваше да започна да завися от себе си. Извиних се и отидох до вилата, която щеше да бъде новият ми дом през следващите три месеца. Не знаех какво са казали на Джулиан за мен, но имах чувството, че са му наговорили куп лъжи. Все още не можех да повярвам, че Стивън ме е искал за Джулиан от самото начало, но г-н Харълдс, така нареченият ми баща, избра невероятната си доведена дъщеря пред мен. Работата беше там, че не бях направила нищо, за да го ядосам. Винаги съм била тиха и съм успявала да стоя далеч от неприятности през цялото време. Това не беше достатъчно за него. Дори не знаех какво се очаква от мен. Не знаех къде съм сгрешила, за да се отнасят към мен така. Трябваше да отида да купя малко хранителни продукти, защото нямах намерение да обременявам Стивън и Роуз с храненето ми. Вече ги обременявах с престоя си. Взех си душ, преоблякох се в чифт клинове и суитшърт с качулка и се отправих навън от имението. Взех си Uber до най-близкия магазин за хранителни стоки, тъй като колата ми все още беше в бившето семейство. Когато тръгнах към входа, имах чувството, че някой ме следи, но всеки път, когато се оглеждах, не виждах никого. Отдавайки това чувство на неоправданата ми параноя, се опитах да продължа да пазарувам спокойно. Изненадващо, това беше първият ми път, в който пазарувам хранителни стоки от нулата. Да, ходила съм и преди, за да купя някои неща, които обичам да ям, но това беше първият ми път, в който пазарувам като независима възрастна за собственото си място и доста ми хареса това чувство. "Познавам я! Не я преследвам!" Чух някой да възкликва зад мен, което ме накара да се обърна назад. Да кажа, че бях изненадана да видя някакъв охранител да държи здраво ръката на Джулиан, би било подценяване. Какво, по дяволите, правеше той тук?