Развълнувано навлякох якето си и буквално хукнах надолу по стълбите. Беше минало толкова време, откакто се возих зад Джулиан на мотора. Споменът за първия път, когато ме повози, беше гравиран в паметта ми. Спомням си колко закрилнически се държеше с мен. Знаеше колко много мразя да съм на претъпкани места, затова направи свой приоритет номер едно да се чувствам комфортно. Тогава не знаеше, че само