МАТЕО Бях категорично против тази договорка, но сега виждам колко интересна може да стане. Искат да играят? Ще им дам добра игра. Шибани копелета. Семейство Марчело. Имам няколко думи, които биха ги описали перфектно. Лъжци. Хитри. Измамливи, лайнари. И се чудя как са успели да заблудят всички и да стигнат до върха. За тяхно съжаление, скоро ще стана Дон и ще се погрижа да срина името им до земята. Но за мое съжаление, да станеш Дон си има цена. Преди два месеца, докато бях по работа в Испания, получих обаждане от баща ми, който ме помоли да се върна у дома заради някакъв спешен случай и аз се върнах, но никога не бих предположил, че спешният случай е уреждане на брак между мен и дъщерята на онзи алчен копелдак – Марчело. След като се върнах от Испания, отидох направо в имението на баща ми в Сицилия, където ме посрещнаха майка ми и сестра ми. Но дори и след толкова години, все още не можех да ги погледна в очите. Качих се горе в кабинета и като отворих вратата, видях баща ми и неговия консилиери да си чукат чашите в знак на съгласие за нещо, докато се кикотеха – и тогава бях информиран за брака ми с Анабела Марчело. След два месеца. Протестирах колкото можах, но баща ми заплаши, че ако не се съглася с уговорката, правото ми по рождение ще ми бъде отнето и предадено на сестра ми. Хвана ме за топките. Не ме разбирайте погрешно, не съм сексист, но абсолютно бих мразил моята скъпа сестра да се забърка по някакъв начин с този облян в кръв свят. Отказвам да повторя грешките си, че не успях да защитя моите. След като баща ми ми предаде информацията за брака ми с Анабела, започнах да мисля дълбоко за това. Анабела не е от жените, които се женят просто така, и дори и да е готова да се омъжи, баща ѝ знае твърде добре репутацията ми, за да позволи на скъпоценната си дъщеря дори на сантиметър близо до мен. Винаги съм имал подозрения, когато става въпрос за Марчело. Той може да е консилиери, но това е Коза Ностра – Сицилианска мафия – и моето семейство е едно от, ако не и най-голямото от петте семейства, които управляват делата на Коза Ностра. На никого не трябва да се вярва. Дори на себе си. И през тридесетте години, в които съм жив, и поне двадесет години, откакто съм заклет член на мафията, никога не съм бил смятан за глупак и няма да стана такъв, нито пък ще се преструвам на невеж за мръсната игра, която се разиграва пред очите ми. Идеята за брак ме отблъсква, но идеята да бъда женен за момиче като Анабела може да ме доведе до много грозно място. Анабела е властна, доминираща, груба, неуважителна, курва, чиято единствена грижа е да играе по правилата на баща си и да смуче всеки член, до който се докопа. Смешно е, че баща ми би искал такава жена за снаха. Тъй като съм много любопитен човек, човек толкова любопитен, че не се успокоява, докато не получи всички отговори, от които се нуждае, започнах да копая надълбоко, тайно търсейки каквато информация мога да намеря, докато накрая не открих нещо. Рядко греша. Знаех, че нещо трябва да се случи с цялата тази уговорка и го знаех дълбоко в червата си. За щастие, направих ново откритие. Откритие, което изглеждаше малко прекалено подозрително. Анабела има сестра близначка – Мирабела. Сестра, която са държали скрита, кой знае от колко време. Накарах хората си да я проследят и да изкопаят каквато информация могат за нея и в рамките на няколко дни проникнахме в лабораторията ѝ, намираща се в Милано. Мирабела не беше там в лабораторията си, но аз получих всяка информация, от която се нуждаех, варираща от снимки до много лични и не толкова лични вещи. Защо трябва да се женя за Анабела и нито веднъж не са споменали сестра ѝ? Има за какво да се мисли. Но като погледнах снимките на Мирабела, веднага бях заинтригуван. Очите ѝ. Мамка му, очите ѝ, толкова са очарователни, плашещи, феноменални. Едното ледено студено, а другото смарагдово зелено – съвършенството дори не обяснява тези ириси. Тя може да е идентична с Анабела, но има нещо в тази, нещо, което ме накара да искам да я срещна, нещо, което си играеше с главата ми толкова много, че почти поисках да ми я дадат за жена вместо сестра ѝ, но се сдържах. Мамка му. Тя ме е пленила и аз съм виждал само нейни снимки. Е, фактът се промени. Точно месец и две седмици по-късно, аз съм седнал в ресторант със семейството си, готвейки се да вечерям за последен път с бъдещата си съпруга и баща ѝ. Точно когато вратата към частната зона се отваря, погледът ми пада върху тази провокираща мисли, сияйна млада жена, която изглежда точно като предполагаемата ми годеница, само че има нещо различно в нея. Един поглед към нея и знам, че тя не е Анабела, а Мирабела. Начинът, по който е облечена, косата ѝ, гримът ѝ, зъбите ѝ, когато се усмихва искрено на майка ми – всичко в нея крещи момичето, което видях на снимката. Мирабела. Интересно. Веждите ми потрепват, сърцето ми прескача удар от ефекта на нейното присъствие и веднага се проклинам. Трябва да съм по-загрижен за това защо ми е обещана друга сестра и ми дават друга. Винаги съм знаел, че Марчело е хитър копелдак, но в тази негова игра нямам друг избор, освен да играя заедно, докато не съм сигурен защо прави опасен ход от този вид. И разбира се, за да се уверя, че ще се сдобия с всичко, от което може да се нуждая, за да сваля копелето. Винаги съм го мразил по някаква причина. И това е моят шанс да го съсипя по многото начини, които съм си представял. "Закъсняваш. И човек би си помислил, че полагаш усилия да изглеждаш добре," дразня жената пред мен в опит да извлека реакция от нея, но тя само се обръща, присвивайки очи към мен, сякаш поглъща всеки сантиметър от мен – чертите на лицето ми. Очевиден страх в очите ѝ. Като заговорихме за очите, нещо не е наред. Аз също мълча, поглъщайки всеки сантиметър от нея, но бързо се хващам, преди да се отклоня твърде далеч. Вместо да ѝ доставя удоволствието да ме изчука с поглед, аз я дразня допълнително. "Ще кажеш ли нещо? Или ще ме зяпаш цяла вечер?" Тя не ми казва нито дума. Прочиства гърлото си и вдига приборите си. Челюстта ми се стяга от гняв, но има и чувство на удовлетворение – Анабела никога не би ме пренебрегнала, но сега виждам, че близначката ѝ е огнена и пренебрежителна. Тя може да изглежда наивна, но определено е огнена. Тя няма абсолютно никаква представа в какво се забърква, съгласявайки се на тази болна уговорка, но скоро ще бъде уведомена. След сватбата, разбира се. Едва успявам да прекарам храна през гърлото си по време на вечерята, но само защото съм толкова зает да зяпам бъдещата си съпруга. И знам, че тя знае, че я зяпам по начина, по който се гърчи на мястото си. Една част от мен се чувства във възторг от това, а другата иска да разкъса нея и тъпия ѝ баща за това, че ме лъжат. Мразя лъжците. Мирабела се отправя към тоалетната, след като е провела това, което изглежда като дълъг, неудобен разговор с майка ми и аз я последвах. Всичко, за да се доближа до нея, всичко, за да погълна чертите ѝ и да се уверя, че не я бъркам. "Изглеждаш нервна," прошепвам, затръшвайки вратата на тоалетната, уверявайки се, че съм щракнал ключалката два пъти, преди да се промъкна към нея. С кое име да се обърна към нея сега, когато съм наясно коя е тя в действителност? Предполагам, че трябва да се придържаме към Анабела, тъй като тя е решила да се представя за сестра си. Задържам погледа ѝ през огледалото, повдигайки вежда, подтиквайки я да говори, но също така използвайки възможността да я огледам по-добре. Тя бързо забелязва играта ми, когато очите ми се присвиват в процепи и тя веднага връща погледа си към земята, преди да проговори. "Н-не е ли нормално булката да се изнервя, когато наближава големият ѝ ден?" Изкикотвам се сухо, докато жестикулирам към нея. Тя съответства на всяка стъпка, която правя напред, като прави същата стъпка назад, докато гърбът ѝ не се опря на мраморния плот. Измърморвам, поемайки си дъх, напълно се губя в аромата ѝ. "Освен, че тази булка искаше тази сватба толкова отчаяно." "Не я ли искаш? Матео?" пита тя. "Нямаш представа, Анабела. Идеята да се оженя ме отблъсква. А теб, мразя те, че се съгласи на това. Но ако можеш да сключиш сделка с мен," прокарвам пръсти по деколтето ѝ и тя се отдръпва още повече в плота, опитвайки се да създаде някакво разстояние между нас. "Ти си единственият човек, способен да сложи край на тази абсурдна уговорка, каквото и да искаш, просто го кажи и ще бъде твое. Но трябва да излезеш там и да отмениш тази глупост." Тя не отговаря. Тя мълчи, сякаш размишлява за това какво ще бъде решението ѝ. "Твърде близо си, Матео," прошепва тя, без да откъсва поглед от земята. Става отчаяна нужда да ме погледне. "Нямаше оплаквания другия път, Анабела." изсъсквам и веднага съм доволен, когато веждите ѝ се сбърчват в объркване. Реакцията ѝ ясно потвърждава, че никога не сме се срещали в миналото. "Погледни ме за секунда, Анабела," най-накрая ѝ заповядвам нетърпеливо, думите ми са нежни. Тя се подчинява. Изненадващо. Кокалчетата ми почиват под брадичката ѝ, държейки главата ѝ нагоре, палецът ми гали челюстта ѝ, докато очите ми дискретно се стрелкат около лицето ѝ, отбелязвайки разликите в чертите на лицето ѝ в сравнение с тези на Анабела. Контактни лещи? Наистина? От удовлетворение изпускам насмешка, клатейки глава. Гняв преминава през вените ми при мисълта, че Марчело ме смята за такъв глупак, че дори не се е опитал да маскира по-добре дъщеря си. О, тя е толкова загазила. Те са толкова загазили. За момент почти изваждам пистолета си и изпразвам патроните си върху нея, но като логически мислещ човек, решавам да не го правя. Няма да има смисъл да започвам война заради някакво малко, отчаяно парче от нищо. Всяко друго събитие от тази вечер изведнъж ме развълнува, но по забавен начин. Реакциите ѝ, когато я дразнех, и о, трябваше да се отърва от пияния ѝ приятел. Защо да се занимаваш с алкохол, ако не можеш да се справиш с последствията? Шибан тъпанар. Сега, когато знам за кого наистина се женя, следващата ми мисия ще бъде да открия причината зад тази игра, която семейство Марчело са избрали да играят с нас. Семейство Денаро. Но едно е сигурно, това ще бъде много смъртоносна игра. Смъртоносна, но интересна.