МИРАБЕЛА Двадесет и четири часа. Четиридесет и осем часа. Седемдесет и два часа. Вече трябва да ме обявят за точен хронометър. Мамка му! Изпускам отчаена въздишка, докато крача напред-назад в стаята си. Изнервящо. Това е единственото описание, което имам за последните няколко дни. Седемдесет и два часа, откакто Матео излезе през входната врата и не се е върнал. Нямам обяснение за това, което чувст