МАТЕО Докато я държа в обятията си, успокоявайки я, жена ми сякаш се отпуска все повече с всяка изминала секунда. "Прекалих ли, скъпа?" питам, устните ми докосват пространството зад ухото ѝ. "Не, не, съвсем не, Матео." Тя издишва прекъснато и се обръща към мен, очите ѝ срещат моите. "Перфектно съм." "Лилавото ти стои добре," прошепвам аз, навеждайки се да слея устните си с нейните. Тя издава възди