МАТЕО "Съжаляваш ли?" Запъвам се и всяка една емоция, която съществува, дори и тези, които не съществуват, ме залива. "Какво означава това?" "Искам да поговорим насаме. В кабинета ми." Дори не го изчаквам да довърши, преди да се нахвърля върху него и юмрукът ми да се забие в лицето му отново и отново. "Къде, по дяволите, е жена ми!" рева, докато тялото ми трепери яростно. "В кабинета ми! Насаме!"