Мейзи нямаше какво повече да каже след като изслуша това, затова махна с ръка. "Добре, ти си акционер и имаш последната дума тук." Тя се обърна и отиде при клиентите с усмивка. "Дами и господа, моля, елате с мен във VIP стаята, за да обсъдим детайлите." Клиентите кимнаха и последваха Мейзи към VIP стаята. Уилоу беше дълбоко зарадвана, когато чу как Нолан я защитава. "Знаех си, че все още съм любимката на Нолан." "Нолан, не знаех, че ще се случи такъв инцидент. Ще обръщам повече внимание в бъдеще." Уилоу излъчваше искрено и извинително отношение, докато признаваше грешките си. Нолан я погледна бегло и каза със студен тон: "Ти не разбираш пазара, затова просто не се намесвай в такива ситуации в бъдеще. Остави Мейзи да се занимава с това." Нолан си тръгна с Куинси. Уилоу сведе поглед, докато ноктите ѝ се забиваха в дланта на ръката ѝ. "Мейзи, Мейзи, Мейзи! Не само че не успях да я прогоня чрез този инцидент, но и трябва да оставя всичко на нея. Аз съм официалният директор на Vaenna!" Във VIP стаята Мейзи помоли служителите да донесат автентичните версии на продуктите, които клиентите бяха купили, и ги постави на масата. "Като извинение, те ще ви бъдат дадени като подаръци. Що се отнася до плащанията, те са възстановени чрез съответните платформи и скоро ще бъдат кредитирани. Искрено съжалявам за случилото се днес." Тя се изправи и се поклони, за да им се извини. Дамата се усмихна и махна с ръка. "Всичко е наред. Вече имаме обща представа за целия инцидент, плюс това ни дадохте и обяснение. Така че нека просто заличим този инцидент от книгата." "Благодаря ви за разбирането, госпожо." Мейзи лично изпрати клиентите до вратата и клиентите си тръгнаха с голямо удовлетворение. След това Мейзи излезе от асансьора в добро настроение, погледна нагоре и видя Нолан да стои пред френските прозорци в коридора. Нейното екстатично настроение веднага се изпари. "Г-н Голдман, знаете, че сте на моя етаж, нали?" "Това не е етажът, където се намира офисът на Уилоу." "Чаках те." Нолан бавно се обърна, гледайки я студено. Мейзи насили усмивка от ъглите на устните си и пристъпи напред. "Какво има, г-н Голдман? Тук ли сте, за да отмъстите отново за малкото си гадже?" "Можеш ли да спреш да говориш така през цялото време?" На Нолан не му харесваха този тон и отношение. "Съжалявам, просто съм такава." Мейзи сви рамене. Тънките устни на Нолан бяха притиснати в безразлична линия. "Това не е отношението, което тя проявява, когато се занимава с другите. Тя е враждебна, когато е около мен." "Хех, чувстваш ли се разстроен, защото помогнах на Уилоу?" Мейзи изглеждаше празна. "Какво?" Нолан сякаш я беше прозрял. "Знам, че отношенията ти с Уилоу винаги са били лоши. Правиш я своя цел, защото тя пое компанията на майка ти." Той се приближи до нея и отдели време да говори. "Трябва да прощаваш винаги, когато има шанс да го направиш. Тя дори не се е оплакала от това, което ѝ направи преди шест години." "Какво ѝ направих преди шест години?" Мейзи срещна погледа му и изведнъж се усмихна. "Значи Уилоу е станала жертва за теб?" Нолан сведе очи и вежди и не каза нищо. Мейзи потисна усмивката си и лицето ѝ стана безразлично. "Да, тя винаги е била жалката пред другите. Дори баща ми се чувства разстроен, когато я види да се виктимизира, да не говорим за теб." "Мейзи Вандерб-" "Г-н Голдман," прекъсна го Мейзи без израз. "Вие дори не знаете нищо за това, което съм преживяла, така че нямате право да ме съдите. Не ме интересува какво ти е казала омагьосващата Уилоу, но казвам това с чиста съвест. Аз бях жертвата на инцидента от преди шест години." След това тя се върна в офиса си почти веднага, след като каза това, без да чака Нолан да каже каквото и да било.