Мейзи гризеше химикалката си и дълго мисли, но беше заседнала в творческа суша… — Зи. Виждайки Уилоу да се появява пред вратата ѝ, Мейзи остави химикалката си. — Наоколо няма никой. Можеш да престанеш с лигавщините. Отвратително е. Ако беше друг ден, Уилоу щеше да отвърне с хаплива забележка. Днес обаче успя да разговаря спокойно и хладнокръвно. — Не съм тук, за да започвам караница. Напълно съм н