— Госпожо Красавице, дойдохме на прослушване! — Дейзи вдигна глава, очите ѝ изглеждаха кристално чисти, сякаш във всяко от тях беше скрита звезда. Нова пое дълбоко дъх и успокои разтуптяното си сърце. „Как е възможно такива очарователни и мили деца да принадлежат на г-н Голдман? Според моите познанства с г-н Голдман, няма начин той да е успял да роди такива прекрасни деца.“ Тя коленичи и погали малките им главички. — Как се казвате? — Аз съм Дейзи. — Аз съм Уейлън. Двете дребосъчета отговориха в един глас. Нова беше очарована от тяхната сладост. „Оставяйки настрана тяхната сладост, те също изглеждат невероятно красиви. Ако трябваше да бъдат поставени пред камера…“ Нова се съвзе от транса си, стана и извика на персонала около себе си: — Момчета, побързайте! Доведете тези двама малки модели и им облечете дрехи! Тя вече нямаше търпение да види резултатите! Майбахът спря отстрани на пътя пред Блекголд Тауър. Шофьорът помоли всички бодигардове, чакащи на входа, да избутат тълпата настрани и да образуват два спретнати реда. Нолан излезе от колата и с дългите си крака се запъти право към лобито. От другата страна на централата, Нова, която беше направила няколко серии снимки, изпрати две от снимките на Куинси, без да ги обработва. Куинси забави ход, извади телефона от джоба си и хвърли поглед към него. Той изглеждаше шокиран и увеличи снимката от изумление. Куинси настигна Нолан набързо. — Господин Голдман. — Какво има? — Нолан се насочи към асансьора, предназначен за него, докато охраната натисна бутона, за да отвори асансьора. След това той влезе в асансьора, докато Куинси му подаде телефона си. — Трябва да погледнете това. Нолан погледна екрана на телефона и очите му помръкнаха. Ако не ставаше дума за важни въпроси, той едва ли би задържал погледа си върху екрана за повече от минута. Този път обаче се взира в екрана цели три минути. — Нова Даниел ми изпрати тези снимки. Отделът за одобрение на марката на „Млади лица“ е намерил тези двама малки модели и те доста приличат на… вас. Когато се вгледаш по-отблизо, очите на момчето изглеждат абсолютно същите като тези на Нолан. Чертите на лицето на двете деца изглеждат почти еднакви с неговите, особено на момчето. Нолан намръщи вежди и му върна телефона. — Къде са двете деца сега? — Все още трябва да са в студиото. Нолан директно натисна номера на етажа, за да се озове на етажа, където се провеждаше снимката. По някаква причина той искаше да види двете деца. Седейки пред компютъра, Колтън нахлу в контролния център на Блекголд и наблюдаваше наблюдението на цялата Блекголд Тауър. Той щракна върху екрана, за да увеличи изображението, видя Нолан да върви към отдела за фотография и се обади на Уейлън. Смарт часовникът, който носеше Уейлън, вибрира, така че той се отдръпна настрани и отговори на повикването. — Колтън, как е? — Нолан е дошъл да ви търси двамата сега. Иди и накарай Дейзи да се приближи до него. Не забравяй да вземеш косата му! — Добре! Уейлън отиде при Дейзи и ѝ прошепна в ухото, след като приключи разговора. Шепотът завърши с кимване на Дейзи, докато казваше: — Разбрано. Колтън седна пред компютъра и се засмя. „Човек не може да очаква да постигне нещо, ако не рискува нищо. Ще разберем дали Нолан Голдман е нашият татко или не, след като се доберем до косата му за ДНК проверка. Дотогава ще стигнем до дъното на всичко!“ Нолан се появи пред отдела за заснемане и Нова го поздрави с широка усмивка. — Господин Голдман, защо сте тук? Куинси се намеси, преди Нолан да успее да отвори устата си. — Къде са двата малки модела? — Моделите? Те са там. — Нова посочи в посоката на двете дребосъчета. Двете малки дребосъчета стъпваха върху стола и гледаха в обектива на камерата, сякаш бяха много любопитни. Нолан се приближи към тях. — Дейзи, Уейлън — извика ги Нова и двете деца се обърнаха само за да видят Нолан да стои зад тях. И двамата вдигнаха главите си и се размениха погледи с Нолан. Уейлън също застана пред Дейзи подсъзнателно, защитавайки я с бдителен израз. Външният му вид изглеждаше абсолютно същият като на Нолан, когато се намръщи. — Кой си ти? — Уейлън зададе въпрос, на който вече знаеше отговора, на Нолан, докато го гледаше фиксирано. Нолан присви очи. — А ти кой си? — Това твоя работа ли е? Куинси и Нова се потяха на челата си. „Това хлапе не е ли малко прекалено смело и твърдо?“ Дейзи дръпна подгъва на ъгъла на дрехите на Уейлън, преструвайки се на много уплашена. — Уейлън, искам да се прибера вкъщи. Уейлън погали малката ѝ глава, за да я утеши. — Не се страхувай, аз съм тук. Следа от безпомощност проблесна в дъното на очите на Нолан. „Да не би да изглеждам твърде свиреп и плашещ? Да не би това хлапе да си мисли, че се приближавам към тях с користни цели?“ — Аз съм собственик на тази компания. Къде са родителите ви? — Той смекчи тона и отношението си. Куинси и Нова бяха шокирани, когато видяха мекия и нежен глас на Нолан за първи път. Дейзи отговори тихо: — Мама е заета, а не знаем къде е татко. Нолан беше дълбоко замислен, докато Дейзи внезапно се приближи до него и протегна ръце. — Господин Красавец, искам прегръдка! Всички присъстващи бяха шокирани. Това хлапе всъщност имаше смелостта да помоли Нолан да я носи!? Уейлън дръпна Дейзи нарочно. — Дейзи, мама каза, че не трябва да позволяваме на непознати да ни носят. Ще бъдем отвлечени, ако го направим. — Но той не изглежда лош човек, нали? Малкото и нежно тяло на Дейзи беше повдигнато във въздуха веднага щом тя приключи с изказването си. Всички отново бяха изумени. Дейзи обви ръце около врата на Нолан и го загледа с големите си сладки очи. — Господин Красавец, очите ви изглеждат толкова красиви, колкото на брат ми! Нолан никога не се беше опитвал да носи дете, така че тази прегръдка му даде безпрецедентно изживяване. „Това малко момиче… Тя наистина прилича на някого.“ — Как се казва майка ти?