— Да се извинявам ли? Той иска да се върна и да се извиня на Уилоу? Мейзи изсумтя и го изгледа право в очите. — През трупа ми. За изненада на Нолан, тази жена не само беше нахална и жестока, но и много упорита. Лицето му се вдърви. — Ако не се извиниш, името на Зора ще изчезне от модната и бижутерската индустрия утре. Отначало не искаше да ѝ създава трудности, но Уилоу се смяташе за негов спасител. Щяха да го нагласят преди шест години онази вечер, ако не беше тя. Въпреки че нямаше чувства към Уилоу, той я държеше до себе си през тези няколко години и безусловно задоволяваше нейните материални нужди. Vaenna Jewelry наистина беше в упадък през тези години и затова щеше да плати 150 000 000 долара, за да наеме Зора от нейно име. Знаеше, че Уилоу е виновна, че я е ударила първо, така че щеше да накара Уилоу да ѝ се извини. Не го интересуваше как ще разрешат този проблем насаме, но не можеше да позволи на друга жена да посегне на Уилоу пред него. Ръката на Мейзи, която беше стисната, я болеше, сякаш беше изкълчена. Очите ѝ се сведоха, но тя никога не би проронила нито една сълза пред врага си, въпреки огорченията си! — Не съм направила нищо лошо. Няма да се извиня! Виждайки, че отношението ѝ все още е толкова твърдо, Нолан изсумтя. — С влиянието на Голдман в бизнес средите, не само репутацията ти ще изгори в Злокова, но и хората от Стосло няма да чуят повече за името на Зора. Сигурна ли си, че все още искаш да го направиш? "Голдман..." Мейзи изскърца със зъби. "Чудя се как този човек би имал способността да ме заплашва. Оказва се, че е от Голдман!" Мейзи не се страхуваше да бъде забранена или изолирана в областта, но децата ѝ все още трябваше да учат в Басбърг и тя трябваше да си върне "Vaenna Jewelry" на майка си. "Трябва да понеса такъв дребен неуспех в името на по-голямата схема. Няма нужда да се пазаря за такова мъничко унижение с този мъж." — Първо ме пусни. Нолан пусна ръката ѝ и я погледна. — По-добре си помисли добре. — Не е ли просто извинение? — Мейзи повдигна вежди, обърна се и излезе от стълбището. Тя се приближи до Уилоу, когато се върна в офиса, и яркочервените ѝ устни се отвориха и затвориха за миг. — Съжалявам. Уилоу не очакваше Мейзи да се извини, но знаеше, че Нолан трябва да е действал за нея. Дълбоко в себе си тя се чувстваше изключително самодоволна, но се усмихна учтиво на повърхността. — Добре е, що се отнася до договора... Мейзи хвърли поглед към мъжа, стоящ пред вратата, и подписа договора с химикалка. Никой обаче не видя лекото извиване на устата ѝ. "Бях принудена да се върна във Vaenna Jewelry "без да се съпротивлявам", въпреки че настоявах, че не искам да го правя. "Ще ги науча на добър урок за това какво означава да "отглеждат змия в пазвите си" отсега нататък." След това тя остави химикалката и веднага си тръгна, без да създава повече вълнение след подписването на договора. Нолан се приближи до бюрото, взе договора и го погледна, докато Уилоу се приближи до него. — Нолан, много ти благодаря. — Не се свързвай с нея насаме. — Тонът на Нолан беше слаб. След това той си тръгна с личния си асистент, след като остави договора. Уилоу взе договора с триумфален поглед, след като Нолан си тръгна. — Мейзи Вандербилт, в крайна сметка пак ще умреш от моите ръце. Майбах беше паркиран точно пред входа, а личният асистент на Нолан, Куинси Лоусън, отвори вратата на колата за него. Нолан попита веднага, след като влезе в колата. — Събра ли цялата информация, която поисках? Куинси кимна, обърна се и му подаде таблет. — Господине, всичко е запазено тук. Нолан докосна екрана, за да прегледа информацията, но вниманието му беше привлечено от "Мейзи Вандербилт", която заемаше колоната с пълното име. И адресът, намерен в личната ѝ карта, беше точно текущият адрес на Вандербилт. Очите му леко помръкнаха. В Blackgold Group... Дейзи и Уейлън стояха пред входа и се взираха в тази емблематична сграда, която изглеждаше изключително достойна да бъде най-голямата компания в Басбърг. Двете хлапета влязоха във фоайето, докато интелигентно изглеждащи мъже и жени в костюми бързаха. Някои държаха документи, докато други приемаха чуждестранни клиенти на различни езици. Двете малки фигури привлякоха вниманието на много хора сред тази забързана сцена. Дамата на рецепцията забеляза двете сладки деца, затова пристъпи напред учтиво и попита с нежен тон: — Здравейте, сладури. Кого търсите? Дейзи извади личната си информация от малката си жълта раница с патица и отговори с детския си глас: — Госпожице, ние бяхме избрани за рекламни лица на марката "Young Faces". Човекът на входа ни каза да дойдем тук за прослушване. Рецепционистката почти припадна, когато чу толкова очарователен глас. — Тогава родителите ти не ви ли доведоха тук? Уейлън отговори веднага. — Не искаме да безпокоим мама. Можем да се справим сами. — Уау, вие двамата сте толкова разумни деца. Добре тогава, ще ви заведа там сега. — Благодаря ви, госпожице Красива! — Двете хлапета се поклониха и благодариха на рецепционистката. Рецепционистката хвана малките им ръчички и ги поведе към студиото. "Young Faces" беше луксозна марка детски дрехи под Blackgold Group. Наистина планираше да наеме двама млади модели, които бяха много фотогенични и не се страхуваха да бъдат в светлината на прожекторите, за да бъдат техни говорители. Рецепционистката ги заведе пред студиото. В допълнение към закачалките за дрехи, в студиото имаше и няколко камери и фонови дъски. Много деца влизаха и излизаха от студиото за прослушването, докато чакаха своя ред. Строго изглеждаща жена на средна възраст, която беше облечена много прилично, изглеждаше изключително недоволна от резултатите от всички снимки и губеше спокойствие. — Как ще снимам това? Те трябва да бъдат фотогенични, фотогенични! Разбирате ли ме? — Сестра Нова, тези две деца... — Арх, не ме безпокой... — Нова Даниел щеше да каже нещо, когато изведнъж видя двете деца, стоящи до рецепционистката. Тя беше изненадана, изражението ѝ беше на изключителен шок. Погледът ѝ беше фиксиран върху двамата. "Как може тези две деца да приличат толкова много на г-н Голдман!?"