„Мамо...“ Валерия не можа да се сдържи и очите ѝ се напълниха със сълзи, докато гледаше надгробния камък на майка си. Тя вдигна глава, мъчейки се да сдържи сълзите. Не искаше да показва уязвимостта си пред Хакет. Не искаше той да види слабата ѝ страна. Виждайки как се мъчи да сдържи сълзите си, Хакет каза с дълбок глас: „Ако искаш да плачеш, просто плачи. Няма никой друг тук.“ „Но ти си тук, нали?