Късно през нощта. Валерия лежеше неподвижно на леглото. Дългата ѝ коса беше разпиляна и покриваше изящното ѝ лице. Валерия се чувстваше сякаш умира. Сякаш костите ѝ се бяха разпаднали. Сякаш Хакет искаше да я убие. Отказваше да я пусне, каквото и да става. Спря едва когато Валерия заплака и замоли. От банята се чуваше шум на течаща вода. Хакет се къпеше. Сълзите на Валерия се стичаха неконтролируе