Бяха изминали четири години, откакто Валерия беше стъпвала в това старо имение, и в сърцето ѝ се беше загнездило необяснимо чувство на тъга. Валерия не можеше да не се намръщи, спомняйки си много спомени. Хакет я поведе към градината и отдалеч тя видя остарялата фигура на барон Джеймс. В миг очите ѝ се напълниха със сълзи. Чувайки стъпки, баронът се обърна и видя досадния си внук. Той изсумтя студено: "За какво си се върнал? Махай се!" Хакет, чиято висока фигура закриваше Валерия до него, пристъпи настрани и каза с дълбок глас: "Ти не искаш да ме виждаш, дядо. Но винаги си искал да я виждаш, нали?" Чувайки това, баронът отново обърна глава, лицето му изпълнено с шок. "Валерия? Това ти ли си?" "Да, господин Джеймс... Аз съм." Гласът на Валерия се задави. Баронът се зарадва мигновено, опирайки се на бастуна си, докато вървеше към нея, но след това се намръщи. "Къде беше през тези четири години? Не можех да те намеря никъде! И защо се разведе с Хакет? Не мога да разбера. Не обеща ли, че няма да се разведеш с него, каквото и да се случи?" Хакет, виждайки вълнението на дядо си, остана безмълвен. Изглеждаше сякаш Валерия беше внучката на семейство Джеймс, а той беше осиновен. "Господин Джеймс, съжалявам... аз... аз ви разочаровах," извини се тя с тих глас. Първоначално беше обещала на барона, че няма да се разведе с Хакет, каквото и да се случи. Обаче Хакет беше забременяла друга жена. Какво можеше да направи Валерия, ако не се разведеше с него? Нямаше избор! "Валерия, кажи ми, този негодник ли те принуди да се разведеш с него? Ти си добре възпитано момиче и аз знам истинските цветове на този негодник. Кажи ми истината днес!" Баронът я погледна с очакване, отказвайки да повярва, че Валерия ще наруши думата си. Хакет присви очи предупредително към Валерия, сякаш ѝ казваше да говори както трябва. Валерия дори не искаше да погледне Хакет, но знаеше, че баронът е невинен. Не искаше баронът да се тревожи повече за нея. "Господин Джеймс, имахме мирен развод. Аз вече не го обичам, и той не ме обича, така че се разведохме. Никой не е принуждавал никого," каза тя с усмивка, надявайки се, че баронът може да намери мир. Неочаквано баронът избухна в ярост. "Как е възможно това? Забрави ли какво ми каза преди? Каза, че ще обичаш Хакет завинаги, дори ако той не те обича. Как можеш да си промениш мнението така? Не вярвам! Този негодник сигурно те е принудил да се разведеш с него, и сигурно ти е казал да ми кажеш тези думи, нали?" "Господин Джеймс... Това не е вярно." "Валерия, защо започваш да ме лъжеш сега? Ти изобщо не си такъв човек. Ясно е, че обичаш Хакет до мозъка на костите си. Как можеш да си промениш мнението така?" Баронът не можеше да приеме обяснението на Валерия. Знаеше, че е лъжа. Хакет повече не издържа и нетърпеливо проговори. "Дядо, защо си толкова неразумен? Казах, че имахме мирен развод и ти не ми повярва. Сега Валерия ти казва сама. Защо си все още толкова упорит?" "Ти копеле! Не мисли, че не знам какво си мислиш! Казвам ти, освен ако не ме убиеш тук, тази проклета актриса Черил Йейтс никога няма да се омъжи в семейство Джеймс! Аз признавам само Валерия за снаха на семейство Джеймс!" След като каза това, баронът потупа ръката на Валерия и каза: "Не се тревожи, Валерия. Аз те пазя. Той няма да посмее да ти направи нищо. Ще ви накарам да се ожените отново рано или късно." Валерия остана мълчалива. Баронът наистина беше много упорит. Валерия не искаше да се преструва повече. По-добре да каже истината. "Господин Джеймс, Хакет и аз не можем да се оженим отново. Той вече има дете с тази жена, и детето трябва да е почти на три години сега. Очаквате ли от мен да бъда мащеха? Не мога да го направя. Съжалявам, господин Джеймс." Тя си спомни, че жената, която Хакет беше довел, твърдеше, че е бременна. Съдейки по времето, детето трябва да е на същата възраст като Алекс. Веднага щом баронът чу думата "дете", той разшири очите си от недоверие. Лицето на Хакет мигновено потъмня, тънките му устни бяха плътно стиснати. "Дете? Какво дете? Откъде накъде има дете? Коя актриса е родила това дете?" Баронът погледна Хакет с пълно недоверие. Лицето на Хакет стана още по-изкривено и той обясни: "Не, няма дете!" "Ти копеле! Ще те попитам за последен път. Тази Черил Йейтс роди ли ти дете? Как можеше да позволиш на такава жена да продължи рода на семейство Джеймс?" Баронът гневно посочи Хакет с бастуна си, питайки високо. Хакет потисна гнева в сърцето си и обясни още веднъж: "Няма дете!" "Ако посмееш да оставиш тази проклета актриса да забременее, няма да те пощадя... Аз ще... аз ще..." Думите на барона бяха прекъснати, тъй като внезапно загуби равновесие и падна на земята. "Дядо!" Тъмните очи на Хакет се изпълниха с шок, докато бързо отиде и подпря тялото на дядо си. Валерия също беше смаяна. Умът ѝ се изпразни. "Господин Джеймс..." Половин час по-късно, пред спалнята. Личният лекар излезе от спалнята и погледна Хакет и Валерия, стоящи отвън. Той каза: "Господин Джеймс имаше внезапен прилив на кръв към главата и кръвното му налягане се повиши. Той си взе лекарствата, така че е добре сега. Оставете го да си почине както трябва и не го стресирайте повече." Чувайки това, Валерия въздъхна с облекчение. Хакет отвори вратата на спалнята и погледна вътре. Баронът спеше, така че той затвори вратата. Хакет се обърна към нея и каза: "Ще те закарам до вкъщи." Валерия не каза нищо и тръгна напред. Сега, когато се беше успокоила, внезапно си спомни какво беше казал по-рано дядото на Хакет... Значи баронът изобщо не знаеше за детето? И Хакет току-що беше отрекъл съществуването на детето. Защо? "Името на актрисата, спомената от барона, е... Черил Йейтс?" промърмори Валерия наум. "Коя е тя? Тя ли е жената, която Хакет доведе преди четири години? Актриса... Тя ли е знаменитост?" Валерия извади телефона си и потърси името Черил Йейтс. Скоро се появи информационната страница на Черил. Тя разшири очи от изумление. Черил Йейтс не беше жената, която Хакет доведе преди четири години! Внезапно Валерия спря на място и бавно се обърна, за да се изправи пред високия, красив мъж зад нея. "Значи жената, която доведе преди четири години, изобщо не беше бременна, нали?" Изобщо нямаше дете. Всичко беше направено с цел да се постигне развод! "За да освободиш място за Черил?" попита Валерия наум. Лицето на Хакет остана студено. "Да." "Да?" повтори Валерия в сърцето си, напълно смаяна. "Защо си толкова спокоен за това?" Значи Хакет по-скоро би измислил история, че е забременял жена, отколкото да остане женен за нея? Само заради любимата си Черил, жената на мечтите му? И през цялото това време Валерия дори не знаеше коя е нейната съперница в любовта! Толкова ли силна беше любовта му към Черил? Достатъчно силна, за да използва такива презрени средства, за да я принуди към развод? Валерия почти беше абортирала своя скъпоценен син заради това! Гневът пламна в нея в миг и Валерия удари шамар на Хакет без колебание. Както се очакваше, Хакет лесно пресрещна ръката ѝ. Той се скара, гласът му беше строг: "Ти луда ли си?" "Хакет Джеймс! Ти никога няма да разбереш за съществуването му!" След като каза това, Валерия си тръгна, без да се обръща. Тя и синът ѝ никога нямаше да простят на този мъж. Хакет стоеше там мълчаливо, взирайки се в гневната фигура на Валерия, която се отдалечаваше. "Съществуването му?" попита той наум, чудейки се кой е "той", който Валерия спомена.