"Защо вече не се преструваш, че не ме познаваш? Ако продължаваш да се преструваш, може и да повярвам, че наистина имаш амнезия," каза Хакет, наблюдавайки как Валерия се бори, чувствайки необяснимо чувство на задоволство. "Копеле! Негодник! След като се разведохме, не трябваше да имаме нищо общо един с друг! Дори и да се видим, трябваше да се преструваме, че не се познаваме! Не разбираш ли този здрав разум?" Валерия погледна безсрамния мъж пред себе си. Перфектно изваяните му черти и челюст изглеждаха дори по-привлекателни от преди. Хакет внимателно наблюдаваше лицето на жената, което изглеждаше различно от преди четири години. Имаше деликатен и елегантен грим, а снежнобялата ѝ кожа изглеждаше крехка. Устните ѝ, отварящи се и затварящи се, изглеждаха невероятно секси. През тези четири години той никога не беше обръщал голямо внимание на външността на Валерия. Рядко се прибираше вкъщи. Възползвайки се от разсеяността на Хакет, Валерия го отблъсна. "Не ме докосвай! Нямаш право да го правиш!" Хакет леко повдигна вежда и по някаква причина фразата "нямаш право" го накара необяснимо да се ядоса. "Аз нямам право, но този мръсен стар копелдак има? Не искаше и стотинка от развода, твърдейки, че парите ми са мръсни, но сега не ти е мръсно да съблазняваш тези старци?" Когато адвокатът му каза, че Валерия не иска и стотинка, твърдейки, че парите му са мръсни, той не яде цял ден от гняв. Съблазнявам? Тази дума беше твърде груба! "Не е твоя проклета работа!" Валерия погледна перфектния външен вид на Хакет и не можа да не почувства чувство на съжаление. "Каква загуба!" изкрещя тя вътрешно. "Той е просто типичен боклук!" Хакет се изсмя подигравателно. "Защо не е моя работа? В крайна сметка ти някога беше моя жена. Защо вкусът ти се влоши толкова много след развода? Мотаеш се с тези мръсни старци?" "Ти, проклет..." "Валерия, предупреждавам те. Ако те видя отново да се мотаеш с тези старци, не ме обвинявай, че съм груб с теб!" Валерия не можа да не се засмее от гняв. "Колко груб можеш да бъдеш с мен?" Вече бяха разведени, без никаква останала връзка. Какво можеше да ѝ направи? Неочаквано Хакет каза студено: "Ще преместя гроба на майка ти, предполагам." "Какво?" Валерия беше шокирана и гневно възкликна: "Хакет, ти си луд!" Как можеше да измисли такъв жесток метод? Той беше просто нечовечен! След като каза това, тя искаше да му удари шамар, но Хакет бързо я пресрещна, казвайки: "Изглежда, че си разбрала какво се случва в момента. Не ме ядосвай. Тези, които ме ядосват, ще живеят в болка до края на живота си." "Проклет да си!" Валерия дръпна китката си назад. Хакет каза: "Ела с мен утре, за да се срещнеш с дядо ми и да обясниш, че сме се развели приятелски, за да не продължава да мисли за теб." "Няма да дойда!" възкликна Валерия. "Срещни ме в старото имение утре вечер. Ще се изправиш пред тежки последици, ако не те видя там." Хакет се обърна и си тръгна, без да обръща внимание на отказа ѝ. Валерия наблюдаваше безразличната му фигура и почувства желание да го ухапе. Този път беше отишъл твърде далеч! В този момент мъж, който изглеждаше като бодигард, се приближи към Валерия. "Госпожо Шарп, позволете ми да ви отведа до дома." "Кой сте вие? Не ви познавам и не се нуждая от вашата помощ." Валерия се канеше да отвори вратата на колата, когато бодигардът я спря и каза сериозно: "Тук съм, за да ви защитавам от името на г-н Джеймс, докато не пристигнете безопасно в старото имение на семейство Джеймс утре вечер." Валерия беше зашеметена. Хакет наистина беше хитър и лукав мъж! Изглеждаше, че не може да избегне срещата с Барън утре. Но знаеше, че не може да позволи на бодигарда да я отведе у дома сега, иначе Хакет скоро щеше да открие съществуването на детето ѝ. Валерия набра номера на Джепсън, като нарочно се отдалечи на няколко крачки, за да има малко уединение. Обаждането беше бързо отговорено. "Ало?" Гласът на Джепсън се чу през телефона. Валерия попита: "Джепсън, можеш ли да се погрижиш за сина ми тази вечер? Може да не успея да се върна. Разчитам на теб." "Имаш ли нещо против да доведа сина ти вкъщи за през нощта?" "Добре е, стига да останеш с него. Той е добре възпитан. Ще заспи послушно, след като изпие млякото си." Хакет се върна в колата си и видя Валерия да приключва разговора си, преди послушно да се качи в колата с бодигарда. Едва тогава Хакет се почувства напълно облекчен. Междувременно Черил, която беше седяла на седалката на пътника през цялото време, стана свидетел на целия процес и беше обзета от ревност. Черил нарочно беше паднала в басейна по-рано, мислейки, че това ще привлече вниманието на Хакет. Но не очакваше той да последва Валерия до паркинга. Черил, с жален вид на лицето си, увита в кърпа, симулира сълзлив глас. "Хакет, опитваш ли се да си върнеш бившата съпруга отново? Забрави ли нощта на празненството преди четири години? Дори ти дадох първия си път и ти обеща да поемеш отговорност за мен. Обеща също на брат ми, преди да почине..." Хакет притисна носа си с тънките си пръсти, изглеждайки малко раздразнен. "Не го мисли много и не ми напомняй постоянно за онази нощ. Знам и ще поема отговорност за теб," каза той. Ето защо преди четири години, когато Валерия твърдеше, че е бременна и че са спали заедно в нощта на празненството, той без колебание го отрече. Онзи ден, когато се събуди сутринта, видя Черил да лежи до него, гола, и дори имаше кървави петна по девствено белия чаршаф. В този момент той беше изумен. Черил беше сестра на Абът Йейтс. Абът беше най-довереният бодигард на Хакет, който беше починал ужасна смърт, докато защитаваше Хакет. Преди смъртта си Абът беше молил Хакет да се грижи за сестра му. Следователно, въпреки че Хакет нямаше чувства към Черил, той все пак... Черил погледна нетърпението на красивото лице на Хакет и бързо обясни: "Съжалявам, Хакет. Просто се страхувах твърде много да не те загубя..." "Ще те закарам вкъщи." Хакет запали колата и си тръгна. Черил искаше да прекара повече време с него, но виждайки безразличното му изражение, реши да го остави за друг път. Следващата вечер. През целия ден Валерия беше засенчена от бодигарда, изпратен от Хакет, докато той не я придружи до старото имение. Той беше наистина лоялен. Валерия неохотно излезе от колата и видя Хакет да я чака пред имението. "Господин Джеймс, госпожа Шарп пристигна." Хакет отговори безразлично: "Хм, можеш да си вървиш сега. Ще я върна по-късно." "Да, сър." Докато бодигардът се отдалечаваше, Валерия се обърна, възнамерявайки да си тръгне. Неочаквано Хакет хвана деликатната ѝ китка. "Валерия Шарп, мислиш ли, че можеш да избягаш? Иди и се срещни с дядо ми послушно!" "Пусни ме! Мога да отида сама!" Тя се бореше да си върне ръката, но Хакет здраво я държеше. "По време на престоя ти в семейство Джеймс, дядо ми винаги се е грижил за теб. Можеш ли да понесеш да продължаваш да го натъжаваш? Той е бил хоспитализиран няколко пъти, защото е бил твърде притеснен за теб. Не искаш ли да отидеш и да го видиш?" "Аз..." Валерия остана безмълвна. В семейство Джеймс най-добре се отнасяше към нея Барън. Тя наистина се чувстваше виновна, че си е тръгнала, без да се сбогува с него тогава. Може би е добър момент да обясни всичко сега. "Да влизаме. Дядо остарява и не трябва да го оставяме да се притеснява за нас повече." Хакет дръпна Валерия вътре в портата на имението.