Точно когато Куин отвори уста да отговори, глас се обади зад нея. "Май съм дошъл точно навреме. Ако искате да пробвате късмета си с мен, заповядайте. Но ако мечтаете да задържите Куини до себе си... забравете." Гласът замрази Куин на място. Бавно тя се обърна и ето го Харлан, стоящ спокойно в центъра на стрелбището. Очите й се разшириха. *Какво прави тук?* За миг той вече беше до нея. "Куини, Лора