В един миг остра болка прониза сърцето му. – Какво има? – попита Сидони, забелязвайки необичайната му реакция, докато я държеше в обятията си. – Нищо... Нищо. – Трент присви изсъхналите си устни. *Как е възможно Куин да ме изостави? Сигурно съм сгрешил нещо по-рано.* Изстрелите, след като проехтяха няколко пъти, спряха. Охранителите на Уайтхорн бързо нахлуха в ресторанта, обграждайки мъжа на средна възраст, който беше стрелял. В този момент мъжът на средна възраст беше насочил пистолета си към Джулиъс, което доведе до патова ситуация. – Джулиъс... Брат ми фалира заради семейство Уайтхорн. Той загуби всичко, включително живота си. Искам да платиш за живота на брат ми със своя! – изкрещя мъжът на средна възраст с тон, изпълнен с омраза. – Наистина ли? – Дори с пистолет, насочен към него, нямаше и следа от страх по лицето на Джулиъс. Той дори спокойно се приближи към мъжа на средна възраст. – Има много, които искат да умра, но можеш ли наистина да го направиш? – Не... Не се приближавай! – Мъжът на средна възраст очевидно не беше очаквал Джулиъс да се приближи до него и се паникьоса. – Ако направиш още една крачка, ще стрелям! Въпреки това Джулиъс не спря, а вместо това ускори крачка с всеки изминал момент. Всички наоколо на практика си поеха дъх, докато гледаха как се развива сцената. Тъй като Джулиъс беше почти до него, мъжът най-накрая се поддаде на паниката си, натискайки спусъка. В следващия момент обаче Джулиъс беше сграбчил пистолета в ръката на мъжа, карайки куршума да пропусне целта си. – Ти... Ти... – Мъжът гледаше невярващо. В един миг пистолетът, който мъжът държеше, си проправи път в ръката на Джулиъс. Сега цевта беше насочена към слепоочието му. – Какво... Какво планираш да направиш? – Гласът на мъжа трепереше. – Помисли ли някога за последствията, когато стреля по мен? – попита Джулиъс със спокойно лице. Тънките му пръсти бавно натискаха спусъка. *Щрак!* Пистолетът се взведе, предизвиквайки колективно ахване. Страхът по лицето на мъжа се засили. – Ти... Ти не би посмял! Това би било... убийство. Ще влезеш в затвора! – Е, можеш да изчакаш, за да видиш дали ще попадна в затвора. Жалко обаче, че няма да можеш да станеш свидетел на това – отговори Джулиъс с пренебрежителен тон. – Хвърли пистолета! – Гласът на жената внезапно прозвуча. В същото време пистолет беше опрян във врата на Джулиъс. В този момент сякаш трепна емоция през смъртоносния поглед на Джулиъс. Обратът на събитията беше неочакван. Дори охранителите на семейство Уайтхорн не забелязаха някой да се приближава до Джулиъс. Лора беше изненадана, с отворена уста, докато гледаше сцената, която се развиваше пред нея. *Боже мой, кога Куин стигна до там? Тя дори смее да насочи пистолет към гърба на Джулиъс. Има ли желание за смърт?* Трент и спътниците му бяха еднакво шокирани. Намек за подигравка проблесна в очите на Сидони. *Куин наистина е по-глупава, отколкото си представях. Наистина ли мисли, че ако действа по този начин, ще издигне имиджа си? Обидата на Джулиъс само ще накара Трент да я презира още повече.* – Познаваш ли този мъж? – попита Джулиъс небрежно, хладният му глас отекна в целия ресторант. – Не – отговори Куин. – Тогава защо заставаш на страната на въоръжен престъпник? – Той извърши престъпление и естествено ще се изправи пред закона. Що се отнася до теб, сега си в безопасност и той вече няма възможност да те нарани. Следователно не е твое мястото да решаваш дали той ще живее или ще умре! – отговори Куин с безстрастно изражение. – Но не правиш ли същото и с живота ми сега, като насочваш пистолет към мен? – отвърна Джулиъс. Куин стисна устни, оставайки мълчалива. Пистолетът, който Джулиъс държеше, беше притиснат още по-близо до слепоочието на мъжа. Последният вече трепереше от страх. – Не мърдай! – извика Куин на Джулиъс. – Винаги съм недолюбвал онези, които си пъхат носа, където не им е работа. Мислех, че си умна жена, г-це Бриджър, но сега изглежда, че не е така. Докато думите му паднаха, чувство на опасност обзе Куин. Тя видя Джулиъс внезапно да се обръща към нея, последван от вълна от убийствени намерения. Инстинктивно Куин зае отбранителна позиция. Изведнъж група полицаи нахлуха, всеки от тях размахващ пистолет. – Никой да не мърда! – извика полицията. Действията на Джулиъс спряха и Джулиъс въздъхна с облекчение. – Какво става? Кой се обади в полицията току-що? – попита офицерът. – Аз! – отговори Куин силно. Офицерът пристъпи напред и, като забеляза Джулиъс, го разпозна. – Г-н Уайтхорн, надявам се, че не сте ранен. – Добре съм. Този мъж искаше да ме убие. Това е пистолетът, който е използвал за престъплението – каза Джулиъс, подавайки оръжието на полицая. Полицията го взе, след което насочи погледа си към Куин и пистолета в ръката й. – Каква е историята с пистолета, който държите? Ако е ваш, това би било сериозно престъпление! – Този ли? Това е просто играчка. Купих го, докато пазарувах в мола днес. Със сигурност няма да конфискувате пистолет играчка, нали? – Куин охотно показа реалистично изглеждащия пистолет играчка в ръката си. Джулиъс, който бършеше ръцете си с кърпичка, подадена от негов подчинен, беше изненадан, като чу забележката. Той погледна към Куин с намек за изненада. *Пистолет играчка? Бях измамен от обикновен пистолет играчка?* Устните на Джулиъс внезапно се извиха в полуусмивка. – Г-це Бриджър, оттеглям това, което току-що казах. Ти си много по-интересна, отколкото първоначално си мислех. В един миг Куин почувства студ по гръбнака си. *Това е невероятно опасен човек.* Инстинктът й я предупреди, че е най-добре да се държи на разстояние от него. Поради инцидента Куин и останалите отидоха в полицейското управление, за да дадат показания. След като напусна стаята за разпити, тя видя Трент и неговите спътници, заедно със Сидони, в главното фоайе на полицейското управление. Като видя Куин да се появява, Трент пристъпи напред, за да я порицае: – Как можа да се държиш толкова безразсъдно, насочвайки пистолет играчка към главата на Джулиъс? Не забравяй, че сме съпруг и съпруга. Ако обидиш Джулиъс, ще повлечеш Графтън Технолоджис със себе си! – Съпруг и съпруга? – Куин се присмя. – Ако наистина ме смяташе за твоя съпруга, тогава, когато прозвуча изстрелът, нямаше да ме отблъснеш, за да защитиш Сидони! Трент за момент замръзна, смущение проблесна по лицето му. Отстрани Йорик се подигра на Куин: – Сидони е слаба; разбира се, че има нужда от защита! Очакваш ли и теб да те защитават? Не се ласкай! – Не винаги ли казваше, че Сидони е силна и независима, някой, който не отстъпва на никой мъж? Така че защо сега, изведнъж, тя е слаба и се нуждае от защита? – отвърна Куин саркастично. Йорик беше смаян, лицето му веднага се зачерви в наситено червено. Очите на Сидони леко трепнаха. – Куин, Трент просто ме защитаваше от доброта. Не мислиш ли, че си малко дребнава? Точно това поведение кара хората да казват, че жените са тесногръди. – Какви глупости! – Като чу тези думи, Лора веднага се нахвърли, изразявайки възмущението си. – Съпруг отблъсква жена си, за да защити любовницата си, и ти имаш наглостта да казваш на жената да не бъде дребнава? Сидони, не мога да повярвам каква безсрамна любовница си! Лора беше станала свидетел на предишната сцена в ресторанта и беше абсолютно побесняла тогава. Когато повиши глас, това привлече вниманието на мнозина в полицейското управление, които бяха там, за да дадат показания за инцидента. Изведнъж всички погледи бяха насочени към нея. В отговор лицето на Трент веднага се вкисна. Сидони възмутено отвърна: – Не ме наричай любовница! – Каква си, ако не любовница? Трент е съпруг на Куин. Когато прозвуча изстрелът, той я отблъсна, за да те защити. Дали защото беше твърде добър, твърде благороден, или защото ти му направи голяма услуга? Спасила ли си цялото му семейство преди? Словесната атака на Лора беше неудържима, изстрелваше се като картечница. Изведнъж всички в полицейското управление насочиха погледите си към Сидони.