"Стига. Просто говореха глупости. Нямаха намерение да наранят чувствата ти!" каза Трент. Разочарование проблесна в очите на Куин. Дори когато я клеветяха до такава степен, Трент пак не я защитаваше ни най-малко. "Какво трябва да стане, за да се сметнат думите им за нараняващи? Трябва ли да коленича, да се зашлевя и да кажа, че не трябваше да се омъжвам за теб?" изсмя се Куин. "Не забравяй, че ти ми предложи пръв, Трент!" Приятелите на Трент си размениха неспокойни погледи, а дори и тенът на Сидони изглеждаше малко странен. Раздражение проблесна в очите на Трент, докато хващаше ръката на Куин. "Нека не правим това тук. Да поговорим вкъщи." "Не. Нека просто кажем всичко тук." Куин отблъсна ръката му. "Честно казано, ти и Сидони сте добър чифт. Единият е измамник, а другата - любовница. Пожелавам на вас двамата да живеете щастливо до края на дните си." Цветът се оттече от лицето на Трент, докато тенът на Сидони моментално стана смъртоносно блед. Един от приятелите на Трент, Йорик, отвърна: "Куин, какво ти дава правото да говориш лошо за Сидони? В какво отношение смяташ, че можеш да се сравниш с нея? Защо смяташ, че Трент трябва да обича теб, сираче и завършила съмнителен университет, вместо Сидони?" "Какви глупости!" Лаура се втурна напред, кипейки от гняв. "Какви глупости за съмнителен университет? Куин е завършила Националния отбранителен университет!" "Хахаха!" Избухна смях навсякъде. "Можеш ли да повярваш, че завършила съмнителен университет всъщност казва, че е завършила Националния отбранителен университет?" "Куин, ти и приятелката ти сте наистина два граха в шушулка. И двете сте еднакво безсрамни!" Тенът на Сидони значително се подобри, докато се изправяше, а гласът ѝ капеше от сарказъм. "Ако ще се хвалиш, трябва да го подкрепиш открито. Лъжливото твърдение за собствените ти квалификации само ще те превърне в клоун!" Лаура беше побесняла. "Защо ще има нужда да лъжа? Можете лесно да го проверите на академичния уебсайт!" Куин задържа приятелката си, а хладният ѝ поглед беше фиксиран върху Сидони. "Не ми трябва да съдиш образователната ми квалификация!" Сидони се намръщи, след като чу това. *Ясно е, че току-що беше изобличена за лъжливо твърдение за квалификациите ѝ. Трябва да се чувства виновна и засрамена. Защо изглежда толкова безсрамно спокойна за това? Отношението ѝ е притеснително!* Точно тогава Сидони забеляза няколко фигури да се приближават отдалеч, изглеждащи сякаш щяха да минат покрай масата им. Сред тях имаше един човек, когото тя разпозна. "Професор Грифин!" извика Сидони, а усмивка затанцува на устните ѝ. "От доста време не сме се виждали. И вие ли сте тук за обяд? Какво съвпадение." Гордън Грифин разпозна Сидони и каза: "О, това си ти. От доста време не сме се виждали." Гордън имаше връзки със семейство Стоунхърст и те общуваха от време на време. "Вие сте професор в Националния отбранителен университет. Интересното е, че някой на нашата маса твърди, че е завършил там. Чудя се дали случайно я познавате," каза Сидони. Междувременно останалите, сякаш предвиждайки зрелище, се включиха: "Точно така! Куин, не каза ли, че си завършила Националния отбранителен университет? Със сигурност трябва да разпознаеш собствените си професори!" С лежерна стъпка Куин се придвижи напред. "Професор Грифин, от доста време не сме се виждали." "Уау! Наистина знаеш как да направиш шоу!" "Наистина се виждаш като завършила Националния отбранителен университет, а?" "Как е възможно професор Грифин да те познава?" Омаловажаващите и подигравателни думи отекваха наоколо, но внезапно спряха, когато видяха Гордън леко да потупва Куин по рамото. "Не очаквах да те видя тук. Изминаха няколко години, откакто се видяхме за последно," каза Гордън. "Точно така. Изминаха доста години. Как си?" отговори Куин. "Всичко е наред! Чух за случая с родителите ти. Моите съболезнования," каза Гордън с лека въздишка. "Благодаря," отговори тихо Куин. Тези, които първоначално бяха планирали да се насладят на зрелището, всички носеха лица на изненада в този момент. Очите на Сидони се разшириха, а лицето ѝ беше изпълнено с недоверие. "Професор Грифин, д-действително ли я познавате?" "Разбира се. Преди ѝ преподавах. Как да не я познавам? Тогава тя беше най-добрият студент по природни науки в Джексбърг. Пристигането ѝ в кампуса дори предизвика доста вълнение," заяви Гордън. Тези, които чакаха да видят зрелище, в този момент, лицата им не можеха да бъдат описани като нищо друго освен грозни. Куин беше най-добрият студент по природни науки в Джексбърг. Всеки, който е учил, знае колко трудно е да се постигне такъв статус. Всъщност тя определено може да бъде описана като гений. Освен това се казваше, че влизането в Националния отбранителен университет е още по-трудно от университета Куднард. Не само, че човек трябва да има отлични академични постижения, но и трябва да е физически подготвен. Цветът на лицето на Сидони се колебаеше между нюанси на червено и бяло. Само преди малко тя уверено отхвърляше Куин като обикновен клоун. В този момент изглеждаше, сякаш тя беше станала клоунът. Трент също беше пълен с изненада. Той никога не беше знаел за тези неща. Куин никога не му беше споменавала преди отличията си. В този момент той внезапно почувства чувство на непознатост със съпругата, с която беше споделял живота си в продължение на три години. "Професор Грифин, това ваша студентка ли е?" Внезапно се разнесе хладен мъжки глас, връщайки всички към реалността. "Да." Гордън представи двамата един на друг: "Това е моята студентка, Куин Бриджър. Куин, това е Джулиус Уайтхорн, господин Уайтхорн от групата Уайтхорн." Веднага щом беше споменато името на Джулиус Уайтхорн, израженията на всички моментално се промениха. Бившият ръководител на семейство Уайтхорн, Едуард, беше починал, а неговият наследник не беше никой друг освен Джулиус. В очите на всички заблестя ентусиазъм. Ако можеха да установят дори и най-малката връзка с Джулиус, знаеха, че ще пожънат значителни ползи. "Здравейте, госпожице Бриджър." Джулиус протегна ръка учтиво. Тогава Куин осъзна, че мъжът, стоящ пред нея, е същият, когото беше видяла на входа на погребалния дом. Обаче, в този момент, без щита на чадър, лицето на мъжа беше още по-ясно запечатано в очите ѝ. Косата му беше пригладена назад, разкривайки пълно чело, висок нос и устни, деликатни като вода. Под дългите му вежди, чифт дълбоки черни очи бяха също толкова неподвижни и дълбоки, колкото самия океан. Въпреки че мъжът говореше с нея нежно в този момент, беше невъзможно да се разбере какво наистина мисли. "Здравейте, господин Уайтхорн," каза Куин, докато протегна ръка за ръкостискане. Ръцете му бяха чисти и хубави, с отчетливи кокалчета. Когато Куин се ръкува с него, тя почувства инстинктивно чувство на криза. Сякаш тези ръце можеха да се превърнат в смъртоносни оръжия във всеки един момент. Беше кратко ръкостискане. Други наблизо също бяха нетърпеливи да се включат в разговор с Джулиус. Джулиус изглеждаше незаинтересован от никой друг, казвайки: "Професор Грифин, нека се отправим първо към частната стая." Гордън кимна, давайки на Куин няколко съвета, преди да продължи да върви напред с Джулиус. След това Трент се приближи до Куин, казвайки с недоволен тон: "Защо не ми каза, че си най-добрият студент по природни науки от Националния отбранителен университет?" Куин погледна Трент с небрежно изражение, защото той никога не беше питал преди. "Има ли значение?" попита тя. Точно когато Трент се канеше да говори, внезапно изстрел проехтя в ресторанта. Някой в ресторанта извади пистолет и стреля в посока на Джулиус. Веднага след това се чуха непрекъснати писъци на ужас. Точно тогава Куин беше внезапно блъсната със силен тласък. Тя се спъна, почти падна. От ъгъла на окото си тя забеляза Трент да вдига Сидони в ръцете си, търсейки убежище до сгъваемия параван. Човекът, който я беше блъснал преди малко, беше Трент. Когато удари кризата, Трент избра да спаси Сидони вместо Куин, неговата съпруга. *Още колко пъти ще ме разочарова Трент?* Студенина обгърна сърцето на Куин, докато тя гледаше празно в Трент, а лицето ѝ беше лишено от всякакво изражение. *Не помисли ли, че може да бъда ударена от случаен куршум, когато ме блъсна?* Сякаш беше усетил погледа ѝ, Трент погледна към Куин, а проблясък на вина премина през лицето му. Когато чу изстрела, единствената му мисъл беше да защити Сидони. Докато дойде на себе си, той вече беше отблъснал Куин. При размисъл той искаше да успокои Куин. Той знаеше, че тя е жена, която лесно се успокоява. В миналото, дори и да правеше грешки, няколко успокояващи думи винаги биха поправили ситуацията. Точно когато искаше да успокои Куин, очите му внезапно се разшириха от шок. Той видя устните на Куин да се движат, отваряйки се и затваряйки се, докато тя каза: "Трент, повече не те искам."