Сидони леко омекна. "Всичко е наред. Стига наистина да ми вярваш." "Разбира се, че вярвам," отговори той без колебание. "Ти ми спаси живота. Как да не ти вярвам?" При тези думи лека усмивка докосна устните ѝ. Тя вдигна ръка и нежно отмести няколко непокорни кичура коса от леко разрошеното му чело. "Точно така," каза тя тихо. "Аз ти спасих живота... така че как е възможно да не ми вярваш? Трент, вс