Фей кимна. — Доста е зле. — Разбирам. Просто направи каквото е нужно, за да приключиш задачата — каза спокойно Уилбър. Фей кимна припряно. — Тръгвам тогава. Чао, шефе. С тези думи тя буквално изхвърча през вратата. Уилбър се подсмихна и набързо си приготви закуска, преди да излезе за разходка в централния парк. Намери празно място и се разтегна леко, след което започна серия от бойни движения. Оказаха се повече от десет на брой. Всяко движение разтягаше човешкото тяло до краен предел, до невероятни точки на напрежение. Движенията бяха свързани едно с друго, образувайки странна методика за самоусъвършенстване – безкрайна и постоянно променяща се. Половин час по-късно Уилбър беше плувнал в пот, но се чувстваше невероятно лек и свободен. Тялото му бе освежено. Потен и доволен, той се приготви да се прибере за душ, преди да поднови медитацията си. Тъкмо излизаше от парка, когато се сблъска с двама души, носещи подаръци. Те също го забелязаха и веднага се приближиха към него. — Боже мой. Знам, че напусна „Уилоуз“, но сега в парка ли спиш? — попита Ивон с изписано на лицето презрение. До нея Блейк също изглеждаше високомерен, клатейки глава, сякаш съжаляваше Уилбър. — Знам, че не си добре, но не можеш да просиш тук. Все пак си доста хитър, избрал си богаташки квартал за просията си. Предполагам, че не си напълно безмозъчен. Уилбър се засмя. — Имате доста богато въображение, нали? — Да не би да грешим? — изсумтя Ивон. — Какво може да прави един безполезен хрантутник като теб, освен да проси? — Спокойно. Няма да казвам на охраната да те изхвърли. Обаче те съветвам скоро да си намериш работа, иначе наистина ще си напълно безполезен, ако живееш така — каза Блейк. Уилбър хвърли поглед към двамата. — Изглеждате доста свободни за хора, на които им предстои сватба. — Разбира се, че сме заети! — Ивон го стрелна с поглед. — Няколко мои приятели с висок социален статус живеят тук. Дошли сме да им раздадем сватбени покани. — Е, тогава няма да ви се пречкам. Моля, продължавайте. — След това Уилбър си тръгна. Блейк обаче извика след него: — Не забравяй да дойдеш на сватбата! Някога беше с Ивон, така че трябва да си там и да я видиш щастлива. — Ще дойда. — Уилбър продължи да върви, без дори да обърне глава. В този момент Сузи, дядо ѝ и техният бодигард се намираха наблизо. Сузи видя цялата сцена. Тя се обърна към бодигарда: — Заведи дядо да тренира. Аз идвам след секунда. Бодигардът кимна и помогна на Бенджамин да влезе в парка. Сузи, от друга страна, настигна Блейк и Ивон. — Извинете, вие двамата познавате ли онзи мъж? — попита тя. Двойката се обърна да я погледне. Те знаеха, че всеки, който живее в този квартал, е изключително богат, затова не смееха да се отнасят с неуважение. Ивон отговори бързо: — Да, познаваме го. Има ли някакъв проблем? — Казвам се Сузи Грейсън. Бих искала да знам какво работи този човек. Можете ли да ми кажете? Ивон замълча за момент, преди да отвърне: — Той е бившият ми съпруг. Живя на гърба на семейството ми три години, без да прави нищо. Току-що се разведохме. — Трябва да внимавате с него, щом е в района. Със сигурност не крои нищо добро. Един разорен човек е способен на всичко — намеси се Блейк. Сузи кимна бавно. — Благодаря. Разбирам. След разговора тя се обърна и се насочи към парка. Както и предполагаше, беше права. Този мъж наистина се опитваше да се доближи до семейство Грейсън. Как би могъл някой като него да бъде способен на каквото и да е? Тя щеше да разкрие истинското му лице веднага щом баща ѝ се прибереше, за да не може дядо ѝ повече да се хваща на номерата на този тип. Уилбър, от своя страна, се прибра у дома, взе си душ и започна да медитира. По здрач звънецът на вратата иззвъня. Уилбър стана да отвори и видя Бенджамин, държащ бутилка вино. — Господин Грейсън! Моля, влезте — поздрави го Уилбър и го покани вътре. Бенджамин остави виното на масата, а Уилбър му запари чаша чай. Бенджамин възкликна: — Наистина е чудо. Откакто вля онази вълна от енергия в мен и започнах да използвам твоите методи за самоусъвършенстване, се чувствам като прероден. Изглежда, че ще ми останат още няколко години живот. — Ха-ха! Вие вече сте изживели славен живот. Трябва да прекарате остатъка от времето си в удоволствия. Докато двамата разговаряха, Фей се прибра от работа. Видя, че имат гост, и побърза да го поздрави. Бенджамин отвърна любезно на поздрава. Тогава Уилбър каза: — Можеш ли да спретнеш нещо за ядене? Мисля, че господин Грейсън би искал да пийне. Фей кимна и влезе в кухнята, все още с офисните си дрехи. Малко по-късно тя излезе с четири подноса. Ястията бяха прости, но ухаеха и изглеждаха невероятно. Фей подреди масата, сложи чаши за вино и сервира храната на двамата мъже. Бенджамин и Уилбър си бъбреха и пиеха с наслада. От начина, по който Бенджамин постоянно чукаше чашата си с тази на Уилбър, си личеше, че не е пил от дълго време. Уилбър му отвръщаше със същото. Въпреки че тялото на Бенджамин още не се беше възстановило напълно, сега той разполагаше с методиката на Уилбър, така че малко алкохол едва ли щеше да му навреди. Докато пиеха, Уилбър извади кутията си с цигари и погледна към Бенджамин. Лицето на стареца буквално грейна, което накара Уилбър да се разсмее. — Искате ли една? — Искам — избухна в смях Бенджамин. Уилбър му подаде цигара и му я запали. Бенджамин дръпна дълбоко няколко пъти, а секунди по-късно издиша кълбо гъст дим. — Ето това е животът — каза той, потънал в блаженство. Уилбър се усмихна. — Все пак не бива да пушите толкова много. — Какъв е смисълът да живееш десет хиляди години, ако животът ти е безсмислен? — разсъждаваше дълбокомислено Бенджамин. Уилбър само кимна, без да каже нищо. В този момент звънецът иззвъня. Фей стана да отвори и Сузи нахлу вътре, обзета от ярост. — Знаех си, че ще си тук, дядо. Пушиш и пиеш?! — Сузи се втренчи шокирана в цигарите и виното на масата. Бенджамин се намръщи. — Защо викаш? Намираш се в чужд дом. Къде са ти обноските? Сузи извика: — Той те мами, дядо! Виж, дори те кара да пушиш! Не знаеш ли в какво състояние е тялото ти? Бенджамин изръмжа гневно: — Знам много добре. По-добре от всеки друг знам какво се случва с тялото ми. — Тогава защо пушиш и пиеш? Какво казаха лекарите? — попита Сузи. Бенджамин поклати глава и погледна към Уилбър. — Май няма да можем да продължим да пием. Започвам наистина да се вбесявам. След тези думи той стана и си тръгна сам, пренебрегвайки напълно Сузи. Сузи изгледа свирепо Уилбър. — Ти си лъжец и измамник! Как можеш да оставиш един стар, болен човек да пуши и пие, само за да получиш каквото искаш? Ти си наистина зъл! Уилбър си запали цигара и не ѝ обърна внимание. Виждайки реакцията му, Сузи се обърна към Фей. — Каква е връзката ти с него? — Коя сте вие и длъжна ли съм да ви казвам? — попита веднага Фей безцеремонно. Сузи процеди студено: — Не ме интересува каква си му, но стойте далеч от дядо ми. О, и съм сигурна, че ти също си човек с влияние. Този мъж е измамник и се надявам да не се хванеш на номерата му и да фалираш. След това Сузи си тръгна бързо, за да настигне дядо си. Фей не знаеше какво да каже. Каква грубиянка! — Шефе, коя беше тази? Какъв ѝ е проблемът? — попита тя. Уилбър каза спокойно: — Старецът е Бенджамин Грейсън. Момичето е внучката му, Сузи Грейсън.