Уилбър се подсмихна. — Разбира се. Ще се опитам да се владея. — Блейк и аз решихме да направим сватбата си на курортния остров Саутлейк на шестнайсети този месец и те каним — каза Ивон. Уилбър замълча за доста дълго време, преди да попита: — Защо ме каниш? — За да видиш колко сме идеални един за друг с Блейк, разбира се. Каним целия елит на Сийчъртаун. Сигурно няма да посмееш да се появиш? — каза гордо Ивон. Уилбър отвърна леко: — Значи просто искаш да ме унижиш. — Не го наричай така! Просто исках да знаеш, че никога не си заслужавал добро момиче като мен. Страхливец си, ако не дойдеш. Копеле. Уилбър разбра накъде бие тя. Ивон си го изкарваше на него. Тя знаеше, че петте милиона долара бяха полезни за семейство Уилоу, но не искаше да си го признае. Ето защо тя полагаше огромни усилия да го унижи и да го съсипе, за да изглежда тя по-добре. Искаше да докаже, че е взела правилното решение през цялото време. Каква смешка! Уилбър въздъхна: — Ще бъда там навреме. — С тези думи той затвори телефона. Точно тогава вратата на къщата се отвори и Фей влезе, носейки чанта с покупки. — Здравейте, шефе — каза почтително Фей. Уилбър се усмихна леко. — На пазар ли ходи? — Не исках храната Ви да бъде твърде обикновена — отвърна Фей. — Благодаря ти. Нямаше нужда — увери я Уилбър. — Разбира се, че имаше! Аз също трябва да ям. Фей се преобу в чехлите си и прибра продуктите в хладилника, преди да се качи на горния етаж, за да се преоблече в домашни дрехи. Този път тя носеше копринена рокля, която стигаше чак до глезените ѝ. Деколтето беше дълбоко изрязано, разкривайки гладките ѝ рамене. Косата ѝ беше вдигната на кок, което я правеше да изглежда като богата домакиня. Фей наистина беше жена с вкус, когато ставаше дума за мода. — Ще приготвя вечерята — информира го Фей с усмивка и се насочи към кухнята. Уилбър кимна, докато седеше в хола и гледаше телевизия. Съвсем скоро Фей приготви пиле с грах и картофено пюре. Беше просто ястие, но изглеждаше вкусно. След като подреди масата, Фей седна елегантно. Жена като нея имаше грациозни маниери дори по време на хранене. — Не умея да готвя много неща. Съжалявам — изражението на Фей беше извинително, докато говореше. Уилбър побърза да каже: — О, това вече е достатъчно чудесно. След като каза това, той се нахвърли на храната си, мислейки си наум, че чарът на жена като Фей е повече, отколкото повечето хора биха могли да понесат. Фей погледна Уилбър след няколко хапки. — Шефе, открихме проблем. — Какъв проблем? — попита Уилбър, докато дъвчеше. Фей остави вилицата си, замълча за момент и каза: — Няколко от директорите тайно копираха твърдия диск на Блейк, след като проникнаха в „Уудс Корпорейт“, и открихме, че той има предложение, наречено „Уилоу Корп“. — Какво е това предложение? — Той е проучил финансовото състояние на „Уилоу Корп“ и планира да се ожени в семейство Уилоу, за да придобие дялове от компанията. — Всичко това ли е написал в предложението? — на Уилбър му бе трудно да повярва. Фей поклати глава. — Не съвсем, но имаше неща за брак с Ивон Уилоу, представителката на компанията. Смисълът е, че планира да се ожени за нея и да купува дялове от компанията, докато стане мажоритарен акционер, преди да се разведе. Дори е подготвил молбата за развод. Много е подробна. Почти съм сигурна, че ще се опита законно да заграби цялата компания. Уилбър остана поразен. Въпреки че си го беше помислил, не очакваше Блейк да бъде толкова щателен. Дори още не се бяха оженили, а той вече беше подготвил документите за развод. Малко по-късно Уилбър подаде чинията си на Фей. — Може ли още картофи, моля? Фей напълни чинията му и Уилбър отново започна да яде. Фей не можа да се сдържи повече и попита с тих глас: — Шефе, Вие и „Уудс Корпорейт“… Уилбър погледна Фей, която бързо наведе поглед и продължи да се храни. Уилбър отхапа още веднъж. — Ивон е бившата ми съпруга. Разведохме се едва днес, а тя ще се омъжва повторно за Блейк Уудс. Вилицата и чинията на Фей изтракаха на пода, а звукът прокънтя във въздуха, докато чинията се разбиваше на парчета. Тя не можеше да повярва на ушите си. Колко глупава беше Ивон, за да се разведе с Уилбър и да се омъжи за Блейк? Все пак това откритие отговори на много въпроси, които я мъчеха през последните няколко дни. Значи тези двама идиоти бяха направили такова нещо. Фей подбра внимателно думите си и каза: — Шефе, не Ви трябва такава жена. Уилбър се усмихна. — Събери всички доказателства, които имаш. Обещах да присъствам на сватбата им. Трябва да им занеса подобаващ подарък. — Разбрано. — Фей веднага разбра каква е задачата ѝ. Тя тихомълком скърбеше за онези двама идиоти. След като вечеряха, Фей занесе съдовете в кухнята, докато Уилбър запали цигара и пушеше в тишина. Когато тя приключи, Уилбър каза: — Работи здраво. Отивай да си починеш. — След това се върна в стаята си. Фей остана малко безмълвна, но можеше само да се качи обратно в стаята си. Тя легна в леглото си, неспособна да проумее защо Ивон Уилоу би направила такова глупаво нещо. Уилбър имаше безкраен източник на богатство и беше доказано, че притежава някакви свръхчовешки способности. Освен това беше доста красив и мъжкар. След като го опозна през последните два дни, Фей осъзна, че той е доста възпитан мъж. Никога не заглеждаше тялото ѝ твърде дълго и никога не създаваше неудобни ситуации между тях. Той наистина беше много свестен мъж. Къде по света една жена би намерила такъв съпруг? Ивон не само пропусна шанса си, но и падна толкова ниско, че да направи нещо такова, само за да провокира Уилбър. Не, тя не беше просто идиотка. Тя беше необратимо безмозъчна. Точно докато Фей си фантазираше, телефонът ѝ звънна. Тя погледна кой се обажда и вдигна. — Госпожице Ив, открихме нещо ново в „Уудс Корпорейт“ — каза секретарката ѝ. — Какво е то? — „Уудс Корпорейт“ имат проблеми с данъците и счетоводството, и то доста сериозни. — Добре. Пазете доказателствата на сигурно място и не тревожете Блейк. — Разбрано, госпожице Ив. — О, и доведи хората, отговарящи за данъчния отдел, както и за фискалните престъпления. Имам да докладвам някои неща. — Добре, госпожице Ив. Фей затвори телефона и изсумтя леко на себе си. — Времето изтече, Блейк и Ивон. Вие двамата ще съжалявате за това. Лежейки в леглото, тя се въртеше и не можеше да заспи. Образът на лицето на Уилбър изплува в съзнанието ѝ и лицето ѝ ставаше все по-червено и по-червено. На следващата сутрин. Уилбър се събуди навреме, както обикновено. Освежи се и отиде в хола. Там го посрещна Фей, облечена в люляков офис костюм. Полата тип молив подчертаваше извивките ѝ чудесно. — Станали сте рано, госпожице Ив — поздрави я Уилбър с усмивка. Фей се поклони леко, докато Уилбър се приближаваше към нея. Той видя два тъмни кръга под очите на Фей, от онези, които трудно се прикриват дори с коректор. — Какво има? Не се ли наспа снощи? — попита Уилбър. Фей се изчерви чак до шията. Тя наведе глава веднага. — Секретарката ми се обади снощи и каза, че има проблем със сметките и данъците на „Уудс Корпорейт“. Поканих отговорните лица от отдела за данъчни и фискални престъпления този следобед. — О. Лошо ли е? — интересът на Уилбър беше провокиран веднага.