Блейк веднага поклати глава. "Боже, колко си безполезен. Големите клечки като консорциум „Кейп“ влизат в заглавията, каквото и да правят. Как може да не знаеш за това? Ти наистина си едно нищожество." "Той е просто един мързелив търтей. Няма смисъл да му се обясняваш." Миранда изгледа Уилбър с презрение. Джаксън също хвърли кръвнишки поглед към Уилбър. "Ти не знаеш нищо друго, освен да ядеш и да спиш. Най-добре е да се разкараш и да спреш да ни излагаш." Уилбър беше толкова ядосан, че му се изплъзна смях. Чудеше се как биха реагирали, ако разберяха кой е той всъщност. За щастие, по онова време той беше скрил истинската си самоличност. В противен случай никога нямаше да види истинските им лица. В този момент прислужниците започнаха да подреждат масата с асортимент от пищни ястия. Малко по-късно Джаксън каза: "Господин Уудс, моля, присъединете се към нас за обяд." "О, разбира се." Блейк стана бавно. Ивон го хвана под ръка, докато вървяха към масата за хранене. Уилбър погледна часа. "Едва десет часа е. Не е ли малко рано за обяд?" "Нищо не разбираш! Господин Уудс е наш почетен гост. Той заслужава само най-доброто от нас", изрева гневно Джаксън в отговор. Изражението на Миранда също беше подигравателно. "Тук няма място за теб. Вземи си нещо от кухнята, ако искаш да ядеш." Ивон също изобщо не се интересуваше от Уилбър, вкопчена в Блейк толкова здраво, че двамата бяха почти като едно цяло. Уилбър се усмихна студено. Беше ясно, че Ивон нарочно му създава трудности, за да предложи развод от унижение и после да си тръгне без нищо. Той планираше да си тръгне без нищо, но сега промени мнението си. Уилбър все пак искаше да им даде един последен тест, затова каза бавно: "Знам какво се опитвате да направите. Какво ще кажете за следното? Върнете ми петдесетте милиона долара, които ви дадох тогава, и ще се съглася на развод. Става ли?" "Ти шегуваш ли се?" – Миранда веднага избухна в ярост. – "Очакваше да живееш при нас безплатно през последните три години ли? Дъщеря ми ще трябва да се омъжи повторно заради теб. Тя не заслужава ли компенсация и за това? Ние ти даваме лесен изход, като не ти искаме повече пари. Как смееш да искаш пари от нас?" Джаксън също се усмихна студено. "Семейство Уилоу беше достатъчно добро към теб. Бъди благодарен." "Уилбър, хубаво е да знаеш кога да отстъпиш. Аз и господин Уудс сме създадени един за друг. Наистина ли искаш да демонстрираме колко сме съвместими, за да си тръгнеш?" – каза Ивон безсрамно. Уилбър беше напълно разочарован. Наистина, този свят не беше справедлив. Всеки човек имаше много лица. Пълното му разочарование доведе до пълна промяна на плановете. Той вече не бързаше да се развежда. Щеше да изгради своя собствена бизнес империя в Даша, което за него щеше да е фасулска работа. Искаше да види физиономиите на семейство Уилоу и господин Уудс, когато дойдеше това време. "Приятен обяд. Аз отивам да си почина", каза Уилбър и се обърна, за да се качи горе. Ивон каза: "Зарежете го, господин Уудс. Нека да хапнем." Докато говореше, тя поднесе лъжица с храна към устата на Блейк. Уилбър се върна в стаята си, усмихвайки се, докато вадеше телефона си и набираше номер. Малко по-късно връзката се осъществи и се чу женски глас. "Шефе! Най-накрая се сети за нас." Тази дама беше източникът на информация за него в миналото. Името ѝ беше Лейла Чеслър, гениален хакер и елитен снайперист. В момента тя беше базирана в един от най-големите отвъдморски клонове на консорциум „Кейп“. "Лейла, идва ли консорциум „Кейп“ в Сичъртаун?" Уилбър мина направо на въпроса. "Да, другите го решиха. Ти ни каза, че ще отговаряме само за сигурността и няма да се месим в операциите." "Чудесно. Кажи ми адреса и ме свържи с отговорното лице. Кажи им, че искам да се срещна с тях за разговор. Кажи им да ме чакат." "Да, Шефе. Цялата информация ще бъде изпратена на телефона ти веднага. Ще уведомим отговорното лице." Уилбър затвори телефона, спря за секунда, преди да тръгне навън. Докато минаваше покрай всекидневната, Ивон попита: "Къде отиваш?" "Имам работа", каза Уилбър спокойно. Ивон се изкикоти. "Каква работа можеш да имаш ти? Това е смехотворно. Стегни си багажа и се разкарай." Уилбър се усмихна леко, без да каже нищо. Блейк и семейство Уилоу щяха да платят за това, че го унижават по този начин, в крайна сметка. Просто щеше да ги остави да се подиграват още малко. След това Уилбър излезе от имението на Уилоу. - В централата на клона на консорциум „Кейп“ в Сичъртаун. Главният изпълнителен директор Фей Ив седеше в кабинета си на последния етаж на компанията. Тя беше кълбо от нерви. От централата я бяха уведомили, че истинският шеф на консорциум „Кейп“ е там, за да разговаря с нея. Едва днес тя най-накрая разбра, че шефът на такъв масивен и мощен консорциум е в Сичъртаун и иска да си поговори с нея. Тя имаше докторска степен по финанси и се смяташе за интелигентна и начетена. Въпреки това все още трепереше при мисълта за среща с такава голяма клечка, която беше шеф от световна класа. Тя уведоми рецепцията веднага щом получи обаждането и се провери в огледалото отново и отново, преди да се увери, че всичко е наред. С това започна мъчителният процес на чакане. Точно тогава Уилбър приключи на рецепцията и се качваше с асансьора към кабинета на Фей. Секретарката на вратата веднага стана, за да попита кой е той. След като разбра, тя побърза да го заведе до кабинета. Фей стана на крака веднага щом забеляза, че някой влиза, но тутакси се обърка. Мъжът пред нея изглеждаше на около двадесет години. Имаше изваяни черти и беше доста привлекателен. Нямаше начин той да е големият шеф зад консорциум „Кейп“. Никой толкова млад не би притежавал толкова много пари. "Вие сте...?" – попита Фей все още предпазливо. "Казвам се Уилбър Пен" – каза той и безцеремонно седна на дивана. Фей беше ошашавена. Това ѝ се струваше невероятно. Сдържайки шока си, тя лично сервира чай, преди да му се поклони. "За мен е удоволствие да се запознаем, Шефе." Уилбър огледа Фей от горе до долу. Тя беше красива жена на около трийсет и беше ясно, че знае какво прави. Облечена в делови костюм, тя излъчваше примамливата аура на зряла жена. Погледът на Уилбър накара сърцето на Фей да препуска, но тя остана на място, тъй като нямаше смелост да помръдне и сантиметър. Бързо след това Уилбър отмести поглед и попита: "Чух, че ще инвестирате в корпорация „Уудс“. Вярно ли е?" Фей бързо размърда мозъка си, за да се увери, преди да кимне. "Да, Шефе." "Много добре. Имам нужда да направиш нещо. Отнеми властта на корпорация „Уудс“ в рамките на една седмица и направи така, че консорциум „Кейп“ да получи пълен контрол над тях. Можеш ли да направиш това?" Изражението на Фей стана неловко. Беше лесно да се поеме контрол над корпорация „Уудс“. Инвестицията на консорциум „Кейп“ беше достатъчно голяма, за да се считат за мажоритарен акционер. Но да се направи това в рамките на една седмица щеше да е голямо предизвикателство. Въпреки това, след кратък размисъл, тя каза веднага: "Добре, Шефе. Ще го направя." Какъв професионалист щеше да е тя, ако разочароваше шефа си още на първата среща? Уилбър кимна доволно. "Чудесно. Това е всичко засега. Ще имам и други задачи за теб в бъдеще. Дай най-доброто от себе си. Няма нужда да ме изпращаш. Бих искал да запазя самоличността си в тайна." След като каза това, Уилбър стана да си тръгне. Фей стоеше там като замаяна, не смеейки да се противопостави на казаното. Когато обаче Уилбър отвори вратата, един мъж се блъсна в него с главата напред. Мъжът вдигна глава и видя кой е той, преди да извика: "Сляп ли си? Гледай къде ходиш!"