Той веднага стъпи здраво на земята. Бетонът под крака му се напука под натиска, докато той грабна детето като мълния. Пръстите на краката му отскочиха от предницата на колата, докато той се понесе леко няколко метра назад и се приземи меко на земята. Всичко това се случи в рамките на две секунди. Точно когато Уилбър остави детето, минувачите, станали свидетели, нададоха викове на неверие. Една жена, след като изкрещя тревожно, се втурна, прегърна детето в обятията си и го огледа за наранявания. Шофьорът също беше слязъл от колата. Тя се увери, че детето е добре, преди да отиде при Уилбър. "Ти ли си?" – казаха те едновременно. Уилбър сви рамене. "Какво съвпадение!" "Много съжалявам, Шефе. Вината е моя, че не внимавах. Добре ли сте?" Фей стоеше там нервно. "Добре съм." Уилбър поклати глава. Той се приближи до детето и провери за наранявания, преди да се обърне към майката. "Всичко наред ли е?" "Да, да... Благодаря ви много... Току-що плащах в магазина, когато това дете изтича само." Майката на детето също беше в шок, заеквайки докато говореше. Уилбър се усмихна. "Радвам се, че и двамата сте добре." В този момент се беше събрала тълпа от любопитни хора. Това беше, защото те едва можеха да повярват на това, което току-що бяха видели. Уилбър забеляза това и се обърна към Фей. "Да вървим." Фей побърза да кимне. Уилбър се качи в колата ѝ и двамата напуснаха мястото. Фей все още се тревожеше в колата. Тя погледна в огледалото за обратно виждане и видя Уилбър да пуши мълчаливо, докато гледаше през прозореца. Фей не смееше да каже нищо и двамата мълчаха. Малко по-късно Фей не издържа и попита с тих глас: "Къде отивате, Шефе?" "О?" Уилбър изглежда току-що бе излязъл от унеса си и попита: "Можеш ли да ми помогнеш да намеря място, където да отседна?" "Имате ли нужда от нещо конкретно?" – попита Фей. Уилбър поклати глава. "Не. Просто трябва да става за живеене." "Какво ще кажете за един от имотите на компанията?" "Ще свърши работа." Фей кимна и кара към богат квартал, преди да спре пред едно бунгало. "Това е имот на компанията?" – попита Уилбър шокиран. Фей кимна. "Да. Консорциум „Кейп“ го купи." "Вие наистина пилеете парите с широка ръка, а?" Уилбър не можа да не поклати глава при вида на масивната къща пред него. Къщите, наредени по улицата, бяха все имения и беше ясно, че това е място на лукса. Погледът на Фей засия ярко и тя каза: "Моля, влезте вътре, Шефе." Уилбър последва Фей в бунгалото. Само всекидневната беше над двеста квадратни метра, пълна с висококачествени мебели и артистичен интериорен дизайн. "Не е зле", не можа да се сдържи да не каже Уилбър. Фей заведе Уилбър до дивана и му сервира чаша кафе. Уилбър отпи една глътка и се намръщи. "Може ли да получа чай вместо това?" "Разбира се, Шефе." Фей се втурна да свари чай, преди да го донесе. Уилбър се огледа и промълви: "Защо компанията е купила тази къща?" Фей побърза да обясни: "Това е една от нашите инвестиции. Имаме двайсет такива къщи, но тази е единствената, която е обзаведена." "О, инвестиция. Е, не разбирам много от това. Ще оставя това на вас", каза Уилбър, след като отпи глътка чай. Фей елегантно седна до него и каза с тих глас: "Този район има висока инвестиционна стойност. Цената се е повишила с десет процента, откакто инвестирахме." "Не е зле", кимна Уилбър. Фей продължи: "Компанията обзаведе това място, за да настанява важни гости, но аз обикновено също живея тук." Фей хвърли крадешком поглед към Уилбър, докато казваше това. Той изглежда не се интересуваше много, докато кимаше. "Многофункционално. Това е добре." Фей най-накрая въздъхна с облекчение. "Какво бихте искали да хапнете, Шефе? Аз съм добра готвачка." "О, каквото и да е. Ще ям каквото има." Уилбър се усмихна леко. Фей се усмихна. "Ще ви направя паста тогава." Уилбър кимна и Фей стана, за да се качи горе. Тя влезе в стаята си на втория етаж и сложи ръка на гърдите си; сърцето ѝ блъскаше бясно в момента. Тя ли беше най-голямата късметлийка на света? Тя едва можеше да повярва. Щеше да живее с шефа си. Дали небесата ѝ даваха шанс? След като се успокои, тя си пое дълбоко дъх и отвори гардероба си. Накрая се преоблече в нощница. Нощницата не беше разголена, но показваше части от кожата ѝ, докато се движеше. Беше доста съблазнителна дреха. След като се провери в огледалото, Фей прехапа устни и слезе долу. Тя поздрави Уилбър в тихата всекидневна спокойно и влезе в кухнята. Кухнята беше напълно прозрачна и човек можеше да види всичко, което се случва там, ясно от всекидневната. Фей се залови за работа в кухнята, измивайки и нарязвайки продуктите. Уилбър зърна гърба на Фей през стъкления панел и се усмихна леко. Не след дълго Фей излезе с чиния паста и я постави пред Уилбър. Докато се навеждаше, пред Уилбър се разкри добра гледка към пазвата ѝ. Точно тогава Уилбър каза внезапно: "Тук има нещо." След което просегна ръка към гърдите на Фей.