Уилбър поклати глава. — Не съвсем. — Защо се сближаваш с баща ми? — попита Гордън. Тъкмо в този момент в балната зала прокънтя глас. — Генерал Гордън Грейсън от армията на провинция Кардон пристигна. Тези думи предизвикаха избухване на аплодисменти, които продължиха доста дълго. Човек с такова ниво на власт присъстваше на сватбата на Блейк и Ивон. Това накара всички гости да гледат както на Гордън, така и на Уилбър с повишено уважение. Гордън се намръщи с отвращение. Уилбър каза спокойно: — Не всеки иска да използва фамилното ви име. Ти не си ми от полза. Лицето на Гордън помръкна. — Е, какво се опитваш да постигнеш, като се сближаваш с баща ми нарочно и се опитваш да го подмамиш с твоите глупости за култивация? Каква е уловката? Сблъсквал съм се с много хора като теб. Уилбър отпи глътка шампанско и отговори: — Така ли? Ще ми повярваш ли, ако кажа, че просто му помагах да живее още няколко години заради това, което е направил за страната? — Разбира се, че не — каза студено Гордън. Уилбър поклати глава. — Е, тогава нямам какво да кажа. — Ще си платиш за това, което си направил — каза Гордън. Уилбър се размърда на мястото си. — Не съм нарушил закона. — Това е семеен въпрос, така че ще се справя с него лично. Не се тревожи. Няма да злоупотребявам с властта си — увери го Гордън. Уилбър не можа да се сдържи да не се разсмее на тези думи. — Твоята власт няма да направи много, а и не си ми противник. Трябва да си тръгнеш, преди да се изложиш. Гордън изрева гневно, въпреки обучението си да запазва самообладание: — Колко арогантно от твоя страна! Тренирам, откакто бях дете, и бях в армията десетилетия. Мислиш ли, че ще ме уплашиш с блъфа си? — Можеш да опиташ — каза Уилбър, без да отстъпва и на йота. В този момент беше направено друго съобщение. — Районният управител на Уестън, Ксавиер Чанинг, пристигна. Тълпата отново избухна в аплодисменти, прекъсвайки веднага разговора на двамата. След като овациите утихнаха, Гордън изглежда се беше успокоил достатъчно, за да каже: — Изглежда, трябва да намерим друго място за нашия разговор. Уилбър каза спокойно: — Нямам нищо против, но имам да уреждам някои лични дела тук. Твой съм в момента, в който приключа. — Ще чакам. — Гордън се облегна назад на мястото си, взирайки се напрегнато в Уилбър. Уилбър изглежда изобщо не се притесняваше, докато гледаше тихо към сцената. Беше почти обяд и почти всеки поканен гост беше пристигнал. Една местна знаменитост излезе на сцената и заговори в микрофона: — Дами и господа! Първо, толкова съм щастлив и поласкан да бъда водещ на тази сватба на господин Блейк Уудс и госпожица Ивон Уилоу. Моля, поднесете им най-топлите си пожелания! Балната зала отново отекна от аплодисменти. Щом те спряха, водещият се обади: — Сега бих искал да приветствам на сцената нашия районен управител на Уестън, господин Ксавиер Чанинг, за да произнесе реч. Още един рунд аплодисменти избухна, докато Ксавиер се качваше на сцената и отиваше към микрофона. Ксавиер промълви с усмивка: — Дами и господа, корпорация "Уудс" винаги е била една от звездните корпорации в район Уестън и те са допринесли много за развитието на Сийчъртаун. Тук бих искал да поздравя семейната двойка от мое име, както и от името на район Уестън. Тълпата отново аплодираше и викаше, сякаш бяха на концерт. Аплодисментите най-накрая приключиха много време след това и водещият отново се приближи до микрофона. — Сега нека чуем няколко думи от семейната двойка. След това Блейк и Ивон излязоха на сцената под ръка. Блейк се усмихна и кимна на тълпата. — Първо, бих искал да благодаря на всички, че дойдоха на сватбата ми. За мен е истинска чест да сте тук. Аз, Блейк Уудс, благодаря на всички ви от дъното на сърцето си. След рунд аплодисменти Блейк подаде микрофона на Ивон. Ивон беше толкова развълнувана, докато се покланяше на всички в знак на благодарност, преди да каже: — Първо, бих искала да благодаря на всички тук, че дойдоха на сватбата ни. Не мога да ви се отблагодаря достатъчно. Тук бих искала да кажа и няколко думи от дъното на сърцето си. Тълпата я слушаше тихо, очаквайки прочувствената история на булката. — Сигурна съм, че много от вас знаят, че някога бях в нещастен брак. Тук очите на Ивон се напълниха със сълзи, докато тълпата избухна в тихо шептене. Семейство Уилоу беше доста популярно. Всички присъстващи бяха от същата индустрия и знаеха, че тя е била омъжена преди. Ивон се задави между риданията и след това продължи. — Уилбър Пен живееше на гърба на семейство Уилоу в продължение на три години, мързелуваше и отказваше да си намери истинска работа. Той не можеше да бъде това, което трябва да бъде един съпруг. Може да се каже, че той едва ли е мъж. Нямайки друг избор, трябваше да прибегна до развод. Бог обаче се погрижи за мен, като ме срещна с Блейк. Той е отговорен, надежден и перфектен съпруг. Точно тогава Ивон стана емоционална и гласът ѝ стана по-силен, докато говореше. — Ще прекарам остатъка от живота си, обичайки и грижейки се за Блейк, така че той да може да достигне нови висини както в кариерата, така и в живота си. Това е моето обещание към Блейк и бих искала всички да станат свидетели на това. Думите на Ивон се стрелнаха в тълпата като ракета, избухвайки отново в море от аплодисменти и възгласи. Когато възгласите утихнаха, тълпата започна да мърмори и да шепне за името Уилбър Пен, което току-що бяха чули. В същото време самият Уилбър отпиваше лежерно глътка шампанско. Гордън изсумтя студено: — Знаех си, че си лъжец. Изглежда, че бях прав. — Не бъди толкова сигурен. Понякога това, което виждаш, не винаги е истината. Освен това, това са само слухове — каза спокойно Уилбър. Гордън се подсмихна. — Трябва да кажа, че те уважавам за това, че оставаш толкова спокоен в такава ситуация. Точно тогава водещият заговори отново: — Сега бихме искали да поканим главния изпълнителен директор на централата на консорциум "Кейп" в провинция Кардон, Фей Ивс, на сцената, за да благослови младоженците. Тълпата отново избухна в аплодисменти. Всички знаеха колко мощен е консорциум "Кейп". Фей може да беше само изпълнителен директор на клон, но все пак беше над районния управител на Уестън по отношение на власт и влияние. Всички знаеха, че когато консорциум "Кейп" направи планове за разширяване в Сийчъртаун, дори районният управител използва собствените си връзки, за да помогне за създаването на клона на консорциум "Кейп" в Сийчъртаун. Можеше да се каже, че властта и влиянието на консорциум "Кейп" бяха чудовищни. Фей трябваше да бъде първият човек, който да говори на сватбата, но Ксавиер беше поставен пред нея заради позицията му на държавен служител. В този момент Фей се качи бавно на сцената в своята рокля в цвят слонова кост. Блейк, Ивон, Ксавиер и другите гости избухнаха в бурни аплодисменти. Аплодисментите бяха много по-силни, отколкото когато Блейк и Ивон излязоха на сцената. Едва когато аплодисментите спряха, Фей се усмихна леко и заговори в микрофона: — Благодаря ви за цялата подкрепа. Честно казано, като обикновен гост, не мисля, че съм квалифицирана да говоря за семейната двойка. Тълпата се засмя на думите. Госпожица Ивс беше твърде учтива. Тя вероятно беше най-квалифицираният присъстващ човек. Фей обаче продължи: — Мисля, че трябва да накараме истинския шеф, собственика на консорциум "Кейп", господин Уилбър Пен, да се качи тук и да каже няколко думи. Тълпата беше в шок и се съмняваше дали не е чула погрешно.