"Уилбър, защо изнасили Ивон?" Уилбър Пен отговори спокойно на разпита от страна на семейство Уилоу: "Ивон се прибра късно през нощта, пияна и с раздърпани дрехи. Просто ѝ помогнах да си легне, за да си почине, а вие ме обвинихте в изнасилване. Освен това тя ми е съпруга. Как може това да се счита за изнасилване?" "Изнасилване е, ако е използвано насилие, дори и да сте женени!" – изрева тъстът на Уилбър, Джаксън Уилоу. Тъща му, Миранда Уестър, също се намеси: "Точно така! Днес трябва да се разведете и си тръгваш без нищо." Веждите на Уилбър се сбърчиха толкова силно, че се допряха една до друга... Усещаше се как се надига буря. Точно тогава по-малката му зълва, Челси Уилоу, каза: "Татко, мамо, какво правите? Ако Уилбър не ни беше дал онези петдесет милиона долара тогава, нямаше да се превърнем от обикновени хора в милиардери с процъфтяващ бизнес със супермаркети, каквито сме сега. Забравихте ли какво направи Уилбър за нас?" Съпругата на Уилбър, Ивон, изкрещя: "Млъкни, ти! Вярно е, че ни даде петдесет милиона, но през последните три години той не е направил нищо друго, освен да мързелува! Ние сами изградихме империята „Уилоу“. Той няма нищо общо с това." Челси понечи да възрази, когато баща ѝ отсече: "Няма какво повече да кажеш. Те със сигурност ще се разведат." Челси прехапа устни и въздъхна. Уилбър поклати глава. Бяха минали три години. С изключение на Челси, всеки друг член на семейство Уилоу го бе предал. "Ще си помисля", каза Уилбър и се върна в стаята си. След като свали дрехите си, Уилбър влезе под душа. Гърбът му беше разголен, разкривайки свирепа глава на дракон, покриваща по-голямата част от него. Това не беше татуировка, а белег, който носеше от раждането си. От този белег той беше получил и тайнствена енергия. След онзи ден той бе сменил името си на Тревър Пен, сражавайки се с риск за живота си отвъд океана, и бе оставил следа в историята, създавайки легендарните Наемници от „Бездната“. Много години по-късно се умори от всички кръвопролития и разпусна наемниците, след като бе спечелил достатъчно пари. Остаха само няколко ръководители, които използваха богатствата си, за да създадат консорциум „Кейп“. Те наеха най-добрите хора от Уолстрийт да го управляват, правейки инвестиции по целия свят и превръщайки се в един от най-добрите консорциуми в света. Самият Уилбър се бе върнал в Сичъртаун. Той отново прие старото си име Уилбър и реши да се ожени за годеницата си Ивон Уилоу. Беше готов да пенсионира старата си самоличност и да изживее остатъка от живота си в предградията. Първоначално семейство Уилоу бяха толкова щастливи, че са получили онези петдесет милиона долара от него, че на практика третираха Уилбър като крал. Но с течение на времето семейство Уилоу укрепна финансово и започна да променя отношението си към него. Сега дори се опитваха да го изгонят и да го оставят без нищо. Уилбър стоеше под студената вода, а изражението му стана ледено. Не че отказваше да напусне семейство Уилоу, но дядото на Ивон е бил благодетел на собствения му дядо в миналото. Предсмъртното желание на дядото на Уилбър беше той да се ожени в семейство Уилоу и да стане „заврян зет“, за да се отплати за тази услуга. И двамата дядовци бяха обещали уредения брак отдавна. Уилбър изпълни брака, но на семейство Уилоу вече им бе писнало от него. Щом случаят беше такъв, той просто щеше да си тръгне. Имаше ли смисъл да страда така? Щеше да живее в планините и да се съсредоточи върху самоусъвършенстването си завинаги. Така или иначе, щеше да е по-добре. Вземайки решение, Уилбър излезе от банята. Току-що се готвеше да се облече, когато Челси отвори вратата на стаята и влезе направо вътре. "Ах! Какво правиш? Облечи се!" – извика Челси шокирана и бързо затвори вратата. Уилбър нахвърли дрехите си, а лицето му пламна. Беше неудобно Челси да го види целия. "Готов съм. Можеш да влезеш сега", каза Уилбър, опитвайки се да запази спокоен тон. Челси открехна вратата и влезе едва след като се увери, че Уилбър е облечен. Двамата седнаха на дивана. Челси беше изчервена. "Уилбър, знам, че ти е тежко, но не се притеснявай. Няма да позволя да се разведете. Семейство Уилоу щяха да са нищо без теб. Няма да забравя това." "Глупаво момиче. Няма смисъл да насилваме неща, които не са писани да бъдат. Не е нужно да се тревожиш повече за това", отговори Уилбър. Челси беше единственият човек в семейство Уилоу, който се държеше добре с Уилбър. Тя беше единствената, която все още имаше чисто сърце, което наистина бе рядкост. Въпреки това Челси каза: "Това е нещо, за което ме е грижа! Просто ги игнорирай. Не могат да те принудят да се разведеш, докато не дадеш съгласието си. Слушай ме." "Добре. Разбрах. Трябва да тръгваш за работа", каза Уилбър с усмивка. Челси погледна часовника си. "Тръгвам. Помни какво казах." Челси стана едва след като видя Уилбър да кима. Уилбър се усмихна. Изпуши една цигара, преди да стане и да слезе долу. Там бяха само Ивон и тъстовете му. "Няма ли да ходите на работа днес?" – попита Уилбър. Семейство Уилоу бяха изградили империя и всички бяха постоянно заети. Какво ставаше? Ивон се подсмихна студено. "Днес имаме гости и се подготвяме за тях." Уилбър погледна прислужниците, които работеха усърдно. Понечи да каже нещо, когато входната врата се отвори. "О, боже, тук сте, господин Уудс. Моля, заповядайте, седнете." Джаксън и Миранда веднага посрещнаха мъжа на вратата, помагайки му да стигне до дивана. Ивон също отиде при него, седна плътно до него и размени любезности. Уилбър се намръщи. Той седна отстрани и запали цигара. Другите четирима си бъбреха щастливо, напълно игнорирайки присъствието на Уилбър. Самият Уилбър не каза нищо, искайки да види каква игра играят. След като поговориха известно време, господин Уудс внезапно се обърна и каза на Уилбър: "Вие сигурно сте господин Уилбър Пен." Уилбър се усмихна леко. "Да, а как да се обръщам към вас?" "Аз съм Блейк Уудс. Изпълнителен директор на корпорация „Уудс“." Блейк го гледаше сияещ. Уилбър кимна и каза, без да му мигне окото: "Чувал съм за вас." "Чух, че сте женени за Ивон от три години, но изобщо не сте били интимни. Вярно ли е това?" – попита Блейк безсрамно. Уилбър кимна. "Да." Тогава той бе достигнал важен етап в самоусъвършенстването си и трябваше да поддържа аура на чистота. Затова не бе спал с Ивон. Но след като премина този етап, Ивон вече бе загубила чувствата си към него. Той също не насилваше нещата и така двамата бяха останали женени само на хартия. Блейк избухна в смях. "Ивон ми каза това снощи и аз дори не можах да повярвам... но предполагам, че е истина. Как си могъл да устоиш на такава красавица? Да не би да ти липсва нещо в определен аспект?" Уилбър се усмихна криво, усещайки арогантния тон на Блейк, но остана спокоен. "Ти ли пи с нея снощи? Всичко ли ти разказа?" "Точно така. Говорихме дълго до късно през нощта. Толкова е жалко, че се срещнахме едва сега в живота си. Наистина е срамота такъв добър човек да свърши с неудачник като теб. Бог да я благослови." Блейк поклати глава. Уилбър се усмихна студено. "Изглежда, че си измислил всичко и само чакаш да се разкарам, нали?" Блейк отвърна самодоволно: "Ще бъда честен с теб. Корпорация „Уудс“ струва милиарди в момента. Също така току-що се свързахме с консорциум „Кейп“ и те ще инвестират още пет милиарда в нас. Компанията ми расте с всяка секунда. Ивон ще бъде щастлива само с мен. Какво можеш да ѝ дадеш ти?" "Консорциум „Кейп“ е в Сичъртаун?" – попита Уилбър изненадано. Той рядко разпитваше или се месеше във финансите на консорциума и нямаше представа, че са се разраснали чак дотук.