"Какво каза?" Изражението на Уилбър стана ледено. Как смееше този човек да бъде толкова груб, след като се блъсна в него? Мъжът се изсмя студено. "От кой отдел си и как се казваш?" "Подобно на теб, ти от кой отдел си и как се казваш?" – отвърна студено Уилбър. Мъжът каза гордо: "Аз съм вицепрезидентът на консорциум „Кейп“, Стенли Лоус. Ти тук ли работиш?" "Може да се каже", отговори спокойно Уилбър. Стенли се подхили подигравателно. "Уволнен си. Изчезвай веднага." Уилбър се усмихна с досада и неверие. "Уволняваш някого просто ей така?" "Какво ще направиш по въпроса? Мога да те уволня, ако искам." Презрението беше изписано на цялото лице на Стенли. Уилбър каза бавно: "О, боже, човек с власт." "Централата ме изпрати мен, вицепрезидента на клона в провинция Кардън, да надзиравам нещата тук. Дори госпожица Фей Ив работи под мое ръководство, камо ли ти." Стенли погледна Уилбър снизходително. Уилбър се намръщи. В този момент Фей отвори вратата и видя Стенли. "Какво става тук?" "Госпожице Ив, този тип току-що се блъсна в мен и дори не се извини! Ще го уволня. Той е твърде груб и непрофесионален, за да работи тук", обяви уверено Стенли. Фей се изправи и зашлеви шамар на Стенли през лицето. Силният шамар остави Стенли вцепенеен. "Какво, по дяволите, правите, госпожице Ив?" – изрева Стенли. Фей се изсмя студено: "Ти си уволнен. Разкарай се." "Какво?" Стенли погледна Фей с неверие. След доста време той дойде на себе си и промълви: "Нямаш право да ме уволняваш. Аз бях изпратен от централата." "Така ли?" Фей извади телефона си и се обади в централата. Секунда по-късно тя подаде телефона на Стенли. "Отговори." Тръпки побиха Стенли, докато отговаряше на повикването. Той започна да трепери, докато държеше телефона, неспособен да обели и дума. Фей грабна телефона обратно от него. "Можеш ли да се разкараш сега?" "Госпожице Ив, позволете ми да обясня!" Стенли беше изплашен до смърт. Централата беше толкова строга с него току-що. Той беше не само уволнен, но и му беше наредено да се върне, за да понесе наказание. Знаеше колко безмилостни са хората, отговарящи за сигурността и дисциплината, и можеше просто да свърши полумъртъв. Но Фей просто каза: "Можеш да обясняваш на централата колкото си искаш. Разкарай се, веднага." Стенли знаеше, че е загубил всякаква надежда. Мисълта за това, с което щеше да се сблъска, проблесна през ума му и тялото му се разтресе силно, преди да припадне от шока. Уилбър се намръщи. "Какво, по дяволите, са правили? Как изобщо са го наели на първо място?" "Съжалявам, Шефе." Фей се поклони извинително. Уилбър въздъхна. "Не е твоя вина." След като каза това, той си тръгна. Гледайки отдалечаващата се фигура на Уилбър, Фей въздъхна и избърса потта от челото си. Уилбър хапна набързо и повика такси, за да се прибере. Вече беше обед, когато се върна. Ивон и Блейк бяха сплетени в страстна прегръдка във всекидневната, флиртуваха и се смееха. Уилбър се огледа и забеляза, че тъстовете му ги няма никъде. Сигурно нарочно са избегнали ситуацията. Без да им обръща внимание, Уилбър се насочи право към стаята си. "Спри", извика му силно Ивон. Уилбър спря на място и погледна към Ивон. Ивон стана, отиде до Уилбър и му се подигра: "Ти наистина си жалък мъж. Наистина ли няма да направиш нищо, дори когато виждаш собствената си съпруга в чужди обятия?" "Имам свои начини да покажа, че съм мъж, но се съмнявам дали ти изобщо си човек", каза Уилбър спокойно. "Как смееш да ме обиждаш?" Ивон бълваше огън и замахна с длан към лицето на Уилбър. Уилбър обаче я хвана за китката с едно бързо движение, карайки Ивон да извика от болка. Блейк се втурна веднага, пуфтейки силно: "Пусни Ивон." Уилбър се усмихна леко, но не направи никакво движение да отпусне хватката си. Блейк беше бесен и замахна с юмрук към лицето на Уилбър. Кракът на Уилбър ритна със светкавична скорост и в следващия миг Блейк лежеше на земята, виейки от болка. Едва тогава Уилбър пусна Ивон. Тя се олюля няколко крачки назад, стискайки китката си от болка. Уилбър изгледа и двамата студено. "Не се опитвайте да използвате насилие с мен. Вие ще сте тези, които ще пострадат." Блейк се мъчеше да се изправи. Току-що се готвеше да изкрещи на Уилбър, когато телефонът му звънна. Той го извади, за да погледне, и веднага вдигна. Миг по-късно той приключи разговора с изражение на ликуване, сякаш вече не чувстваше болка. Той каза на жената: "Ивон, ще му го върнем по-късно! Консорциум „Кейп“ ще подпише споразумението с мен! Отивам в офиса да свърша малко работа. Ти също трябва да дойдеш." Ивон кимна. Тя хвърли свиреп поглед на Уилбър, преди да се обърне към Блейк. "Добре, звучи чудесно. Нека първо уредим работата." Блейк погледна към Уилбър и каза със заплашителен тон: "Само почакай. Още не сме приключили." "Ще чакам тогава", усмихна се Уилбър. Блейк се подхили студено и след това бързо си тръгна с Ивон. Петте милиарда долара бяха голяма работа за него и той трябваше да ги вземе. Уилбър не можа да се сдържи да не се разсмее, докато двойката си тръгваше. "Какво шоу! Чудя се как ще изглеждате, когато завесата се вдигне", измърмори Уилбър на себе си, връщайки се в стаята си. Блейк, от друга страна, се втурна веднага към консорциум „Кейп“ и влезе в кабинета на Фей. Фей седеше зад бюрото си, когато Блейк влезе с подмазваческа усмивка и безкрайни поздрави. "Седнете", каза Фей с учтив тон и усмивка. Блейк седна веднага, а Фей извади купчина папки и ги постави пред него. "Прегледахме вашите финанси и ги одобрихме, господин Уудс. Щом подпишете това, ще преведем пет милиарда долара по сметката на вашата компания." Блейк беше изключително щастлив, отваряйки папките, за да ги разгледа. Миг по-късно изражението му се промени в шок и той каза: "Госпожице Ив, да не би да има грешка? Защо искате толкова много хора да бъдат допуснати в нашия борд на директорите?" Фей се усмихна и отговори: "За да надзирават използването на средствата. Говорим за пет милиарда долара тук. Ами ако се случи нещо и няма никой наоколо, който да следи нещата? Как ще ни се издължите?" "Да, но... това са твърде много хора, нали?" Блейк се взираше в документа, сърцето му беше изпълнено с нежелание. Като оставим настрана процента на акционерите, съотношението в борда на директорите щеше да се наклони, като консорциум „Кейп“ щеше да има повече членове от корпорация „Уудс“. Консорциум „Кейп“ можеше съвсем спокойно да изрита Блейк от борда на директорите, ако искаха. Фей се наведе напред с внушително присъствие. "Господин Уудс, вие трябва да знаете това толкова добре, колкото и аз. Вашата компания наистина има светло бъдеще, но се движите малко прекалено бързо и веригата на капитала ви сега е прекъсната. Само консорциум „Кейп“ е финансово способен и достатъчно мощен, за да помогне на корпорация „Уудс“ да поеме по правилния път. Освен това, ние сме консорциум „Кейп“. Защо бихме си правили труда да придобием толкова малка компания като вашата? Прекалявате с мисленето." Блейк беше изпаднал в дилема. Вярно беше, че веригата на капитала на корпорация „Уудс“ беше прекъсната и те бяха в ужасна ситуация. Затова беше помолил консорциум „Кейп“ за помощ и също се беше свързал с Ивон. Имаше нужда от резервен план. Ако консорциум „Кейп“ откажеше да му помогне, той щеше да се ожени за Ивон и да използва финансите на семейство Уилоу, за да преживее този тежък период, преди да присвои семейство Уилоу изцяло. Активите на семейство Уилоу обаче щяха да го поддържат само за кратко. Пет милиарда долара щяха да възродят компанията му завинаги.