Финли и аз седнахме на стъпалото, водещо от верандата му към градината. Дневната жега беше отстъпила на по-хладен въздух, луната щеше да е пълна след седмица, а потокът течеше с постоянно темпо. Не говорихме, докато ядяхме. Бяхме свикнали с компанията си и тишината беше приятна. "Беше ли хубав рожденият ти ден?" попита ме той, след като и двамата бяхме свършили с тортата. "Беше невероятен," казах