Докато спринтирах към хижата, чух два рева. Единият познах, беше на Финли, другият ми беше непознат. Усетих как паниката ми се засилва, докато се насилвах да тичам по-бързо. Не се поколебах да дръпна вратата на хижата и да я отворя. Нямах намерение да спирам, за да обмисля план или да се опитам да разбера кое е най-разумното. Чух някой да вика името ми, но не беше Финли, така че го пренебрегнах. М