Майка ми стана, за да отвори. — Мелиса, направих малко чай. Как е тя? — попита Луна Джой. — Благодаря, но съм добре. Държи се и е силна — отвърна майка ми. В гласа ѝ се долавяше тон на отхвърляне. Казваше на Луна, че не е желана. — Надявах се да поседя малко с нея. Да видя дали не мога да помогна или да я утеша — каза Луна Джой. — Не мисля, че е добра идея. В момента Армерия има нужда от семейството си. — Мелиса — ахна Луна. — Бих искала да мисля за себе си като за част от семейството. Винаги сме били близки, откакто сдвоихме Марк и Рон. — Щях да кажа същото вчера. Но след това, което Джа... — последва пауза, сякаш майка ми имаше нужда от време, за да се овладее. — След това, което синът ти направи на моето момиче, мисля, че трябва да преосмислим някои неща. Трябва да защитя Армерия и да я поставя на първо място. И двете знаем как това ще ѝ се отрази. И двете знаем, че глутницата няма да ѝ даде същата защита, каквато би получила някой, отхвърлен от вълк, който не е бъдещият Алфа. Най-малкото, което мога да направя, е да се уверя, че е заобиколена от правилните хора. — Обичам я като дъщеря — възрази Луна. — Но не достатъчно, за да се бориш за правото ѝ да стане твоя дъщеря чрез свързване. Джой, ти си моята Луна и аз ще те уважавам и ще ти се подчинявам във всичко, освен в това. Дъщеря ми е забранена за всеки от твоето семейство от този ден нататък — каза майка ми и вратата към стаята ми се затвори. Усетих как леглото пропада, когато майка ми седна и продължи да гали косата ми. В средата на цялата тази болка, аз усетих любовта на родителите си и тя ме успокои малко. Поне двама души в този свят ме обичаха. Но това също ме натъжи. Заради мен те бяха в раздор с най-близките си приятели, двойката Алфа. Това нямаше да засегне само нашите две семейства. Ако двойката Алфа и Бета беше в конфликт, това щеше да окаже влияние върху цялата глутница. И въпреки че брат ми беше избрал Джеймс, аз исках да се преструвам, че се е борил с решението, преди да го вземе. Струваше ми се, че усложнявам живота на всички. Тъй като не можех да заспя и не исках майка ми да си помисли, че съм будна, прекарах остатъка от нощта в мислене. До момента, в който брат ми се върна вкъщи след изгрев слънце, аз вече бях взела решение. През ранните сутрешни часове се отпуснах малко и освободих коленете си. Чух брат ми да се прибира, да се качва горе и да отваря вратата на стаята ми. Коленете ми отново се притиснаха към гърдите ми. — Как е тя? — попита Елдър майка ни. — Издържа. Баща ти трябва да поговори с теб. Трябва да намерим начин да защитим сестра ти — каза тя. — Ще отида да поговоря с него. След това мога да поседя с нея, за да си починеш — предложи той. Не исках той да седи с мен. Знаех, че предателството на брат ми не е голямо в общата схема на нещата. Но в момента сърцето и душата ми бяха оголени, сякаш и двете бяха изгорели от слънцето, което означаваше, че дори и малко зрънце пясък се чувстваше като агония, когато се търкаше в тях. — Добре съм. Ще остана с нея, докато се събуди — каза майка ми. Бях ѝ вечно благодарна. Чух брат ми да слиза долу и чух достатъчно от разговора му с баща ни, за да знам, че обсъждат дали изпращането ми в друга глутница ще бъде добро решение. След известно време спрях да слушам. Разговорът само потвърди това, което вече знаех. Създавах проблеми на семейството си. Нямах вълк и следователно бях станала бреме. От мен зависеше да разреша всички проблеми, които бях създала. Обърнах се и погледнах майка си. Тя ми се усмихна и остави ръката си да погали бузата ми. Нямах сили да ѝ отвърна с усмивка, но се обърнах към ръката ѝ. — Моя смела и силна дъще, ще те преведем през това и ти ще заслепиш света — каза ми тя и ме целуна по челото. Ако можех да се усмихна, щях да го направя. Майка ми беше невероятна и вътрешностите ми горееха от вината, че ѝ създавам толкова много проблеми. Просто кимнах. — Гладна ли си? — попита тя, но аз поклатих глава. Вместо това протегнах ръце към нея, както бях правила, когато бях малка. Тя ми се усмихна тъжно и ме прегърна дълго. След това легнах обратно, този път с лице към вратата. Майка ми продължи да седи с мен. Не мина много време и вратата се отвори и баща ми влезе. Изглеждаше толкова уморен, че почти ме накара да заплача отново. — Хей, тиквичке, майка ти ми каза, че си будна. Искаш ли да ти направя малко от моето прочуто спагети? — попита той, докато коленичи до леглото ми, за да може да ме погледне в очите. Прочутото спагети на баща ми бяха просто сварени юфки с нарязани хотдози и много кетчуп. Баща ми не можеше да готви, за да си спаси живота, но в дните, когато майка ми имаше нужда от почивка от готвене или отсъстваше, той ни правеше неговите спагети. И аз, и Елдър ги обичахме, тъй като това беше нещо, което майка ни никога не би ни позволила да ядем. Това се превърна в наша утешителна храна по някакъв начин. Просто поклатих глава. — Добре, бейби гърл. Всичко ще бъде наред. Ще го оправя — каза той и ме целуна по главата. Една сълза се стече по бузата ми. Знаех, че го е имал предвид. Той нямаше да се спре пред нищо, за да се увери, че отново съм щастлива. От мен зависеше да се уверя, че не трябва да го прави. Елдър също влезе в стаята ми. Изражението му ми показваше колко съжалява за мен. — Мога да поседя с нея за малко — предложи той отново. Видях майка ми да започва да възразява, но аз сложих ръка върху нейната и кимнах. — Сигурна ли си? Нямам нищо против да остана — каза тя. Аз просто кимнах. — Добре, тиквичке. Ще се погрижа майка ти да си почине. Но ще се върнем след два часа и ще донесем храна. Очаквам да ядеш. Добре? — попита ме баща ми. Кимнах. — Добро момиче. — Получих целувка от двамата по главата, преди да излязат. Елдър зае мястото на майка ми на леглото. — Не знам какво да правя — каза той. Погледнах го и видях водовъртежа от емоции в очите му. Сигурно се чувства разкъсван и сякаш е дърпан във всички посоки. Любовта му към мен, лоялността му към семейството, най-добрият му приятел, бъдещето, което беше предвиждал и за което се беше подготвял, лоялността към глутницата и към неговия алфа. Всички те го дърпаха. Хванах ръката му и я стиснах. Сълзи се стичаха по лицето му. — Виж ме, тук трябва да те утешавам, а аз съм този, който реве като магаре, а ти си тази, която ме утешава — изхлипа той. Седнах и го целунах по бузата. Той беше добър брат, дори и да имаше недостатъци. — Иска ми се да можех да променя мнението му, да можех да го накарам да види какъв идиот е. Боговете знаят, че се опитах, но е сякаш е обсебен от силата. Дори не мога да го накарам да види, че има различни сили. Че ти притежаваш толкова много от тях, дори и да не притежаваш физическите — каза ми той. Тогава разбрах къде е бил цяла нощ. Не ме беше изоставил заради Джеймс. Това беше първият път след отхвърлянето, в който усетих малко топлина. Прегърнах го и седяхме така, докато не забелязах леката промяна в тялото му и го погледнах. Той говореше с някого чрез връзка на ума и можех да позная кой. Когато приключиха, го подканих да стане. — Не, Ейми, оставам — възрази той. Аз просто поклатих глава и го побутнах по-силно. — Добре, добре. Ще отида. Просто ще събудя татко — каза той. — Не. Остави го да спи, той е уморен. И без това ще се върна да спя. Ще бъда добре — казах му чрез връзка на ума. — Сигурна ли си? — отговори ми той. — Да. Благодаря ти, че остана с мен. — Той ме прегърна и след това си тръгна. Веднага щом чух стъпките му да напускат градината, се ослушах, за да се уверя, че родителите ми спят. Станах и извадих раница. Напълних я с малко дрехи, някои неща, които бяха най-скъпи за мен, и се промъкнах долу в кухнята, за да ограбя килера, натъпквайки ги в отделна торба. Сложих двете торби в колата си и се върнах в къщата, опитвайки се да бъда възможно най-тиха. Това беше моята специалност. Дори и без вълк, бях добра в промъкването. Взех одеялото, което майка ми ми беше изплела, и седнах да напиша бележка. Гледах празната страница завинаги. Имаше толкова много неща, които исках да напиша, неща, които трябваше да бъдат казани лично, а не написани на хартия. Но знаех, че ако изчакам родителите ми да се събудят, те никога няма да ме оставят да си тръгна. *„Скъпи мамо, тате и Елдър. Обичам ви всички толкова много и знам, че и вие ме обичате. Затова трябва да си тръгна. Не мога да ви позволя да разрушите приятелствата си и положението си в глутницата заради мен. Знайте, че виждам колко много ме обичате чрез действията си и знайте, че винаги ще нося това знание в сърцето си и ще го почитам. Моля ви, не се сърдете на семейството на Алфа, моля ви, не разрушавайте нещо, което е толкова важно за всички вас. Ще си тръгна, за да мога да намеря нов живот и за да можете да живеете вашия, както е трябвало. Моля ви, не се опитвайте да ме търсите, възпитали сте ме добре и ще бъда добре. Винаги ще ви обичам. С любов. //А“* Оставих бележката на леглото си с комплекта ключове за къщата. След това слязох долу и извадих кухненски прибори за буря и палатка от склада ни. Уверявайки се, че всичко, от което се нуждая, е в жабката в колата, хвърлих последен поглед към къщата, която беше мой дом в продължение на осемнадесет години, и отпраших.