Стоях пред вратата на стаята на Ейми, докато лечителят приключи прегледа си.
„Тя ще е добре, каза, че е само драскотина“, каза леля ми и ме потупа по ръката. Изсумтях. Стараех се да не съм задник и да не изпадам в истерия за това как Ейми изобщо не трябваше да бъде наранена, ако беше останала до мен. Факт е, че тя и Рамзес бяха свършили страхотна работа и не исках да отнемам това от нито един от т
















