Хижата беше пуста, когато се върнахме. Останалата част от глутницата ни беше навън да празнува и го бяха заслужили. Очаквах с нетърпение да се обадя на родителите си, но усещах и колко нервен беше Финли. Може би бях наивна, но усещах как целият стрес, притеснение и постоянното чувство, че нещо дебне извън полезрението ми, просто се стопяват. Глутницата ни беше в безопасност и имах Финли за партньо
















