Бяхме обратно в сградата на съвета. Ейми стоеше до мен и двамата чакахме. За какво, не знаехме. В другия край на чакалнята стояха брат ми и неговият Бета. От време на време брат ми се засичаше с поглед с мен. "Не му позволявай да те засегне", мисловно ми каза Ейми. Отвърнах поглед от брат си. "Той замисля нещо", казах ѝ. "Разбира се, че е така. Нямаше да доведе това до съвета, освен ако не смята,