Изражението на Сиера леко се промени, сърцето ѝ необяснимо започна да бие по-бързо. Тя отмести поглед от парещия взор на мъжа, очите ѝ трепнаха неспокойно. Ръката ѝ гореше под неговото докосване, топлината почти го опари. Дали наистина Тео я харесва? "Баща ми винаги те е харесвал. Той специално ме помоли да се грижа добре за теб." Мъжът говореше спокойно. "Бащата", когото спомена, беше дядо Едуард. Като чу това, ушите на Сиера леко се зачервиха. Спомняйки си дивите си мисли току-що, ѝ се искаше да се провали в земята от срам. Сигурно е позволила на гнева си към Бенсън да замъгли преценката ѝ, за да си помисли нещо толкова абсурдно. Значи това е причината. Заради Едуард. Едуард и дядо ѝ бяха близки приятели от години. Сиера дори беше останала в резиденцията на Грей за един месец, където Едуард се беше отнасял към нея с изключителна доброта. Тя въздъхна с облекчение и каза: "Благодаря ти, чичо Тео." Тео улови изражението ѝ, сянка премина за кратко през погледа му. Той пусна ръката ѝ и каза с тих глас: "Да вървим. Ще те закарам до вкъщи." "Няма нужда. Мога да се върна сама." Сиера бързо отказа. "Аз съм по-възрастен от теб. От какво се страхуваш?" Тео внезапно се наклони по-близо, очите му леко се присвиха, докато я гледаше втренчено. Нервен трепет премина през Сиера, но тя бързо си напомни, че вероятно прекалява. Щом се обръщаше към себе си като към неин по-възрастен, нямаше от какво да се притеснява. "В такъв случай ще трябва да те затрудня тогава, чичо Тео." Тя принуди спокоен тон, отвори вратата и побърза да излезе. Тя изпрати съобщение на колегите си, като им съобщи, че си тръгва по-рано и че сметката е платена. Каза им да се забавляват. Изведнъж ръка хвана ръката ѝ, карайки я да ахне от изненада. Спокойният, хладен глас на Тео се чу до нея. "Гледай къде ходиш." Сиера замръзна, осъзнавайки, че почти се беше блъснала в колона. Бузите ѝ пламнаха, докато заекваше: "Извинявай. Не внимавах." "Толкова ли много обичаш да се извиняваш?" Тео я погледна отгоре надолу и попита сухо. Сиера се почувства изключително неловко. Нямаше представа защо винаги изглеждаше тромава пред Тео. "Хайде. Ще те държа за ръка, за да не се спънеш и да не се нараниш отново." Той хвана ръката ѝ здраво, без да ѝ даде шанс да откаже. Сиера нямаше друг избор, освен да следва темпото му. Профилът му беше безупречно красив, излъчващ студена елегантност и благородна дистанцираност, които го правеха да изглежда непристъпен. В този момент топлината, излъчваща се от него, я изненада. Тео не беше толкова плашещ, колкото си мислеше. "Г-н Грей, това не е ли Сиера? Кой е този мъж, който я държи за ръка?" Бенсън тъкмо щеше да закара Софи до вкъщи, когато коментарът ѝ го накара да спре. Той веднага вдигна поглед и видя Сиера да излиза от ресторанта, хваната за ръка с мъж. Веждите му се сключиха дълбоко и той тръгна след тях. Софи бързо го последва. Обаче Бенсън закъсня. Докато стигне до входа, Сиера вече беше изчезнала. Слабото осветление и разстоянието позволиха на Бенсън да зърне само за кратко силуета на мъжа. Не можеше да види ясно лицето му. Дори този мимолетен поглед беше достатъчен да помрачи лицето му с ярост. "Не е чудно, че Сиера беше толкова решена да скъса с теб, г-н Грей. Мислиш ли, че се е влюбила в някой друг?" Софи наля масло в огъня, очите ѝ блестяха с лошо прикрита радост. "Невъзможно." Отричането на Бенсън беше силно, но безпокойство се надигна в гърдите му. Когато Сиера първо помоли да скъсат, той не беше притеснен. Когато тя отказа да отстъпи, той го отхвърли като нейна драма. Никога не беше обмислял, че тя може да се влюби в друг мъж. Софи внимателно наблюдаваше изражението на Бенсън и каза тихо: "Но те се държаха за ръце. Това ниво на интимност не изглежда като нещо между обикновени познати."