"Не ми звъни. Не сме толкова близки." Джанис се намръщи, а очите ѝ бяха пълни с презрение. "Отиде в къщата ми да молиш майка ми за прошка, когато мен ме нямаше. Просто се възползваш от доброто ѝ сърце." "Изобщо не си се променила. Пак кроиш планове и все се правиш на жалка. Толкова е досадно!" "Джанис, говори прилично. Просто млъкни, ако не можеш. Пак бълваш мръсотии и замърсяваш въздуха след толк