Сиера бързо се обърна, изненадана да види Тео зад нея. Дори не беше забелязала кога е пристигнал. "Чичо Тео, какво правиш тук?" Острите му очи обходиха лицето ѝ, изцапано от сълзи, и зачервените ѝ очи. С дълбок, спокоен глас попита: "Кой те разстрои?" "Никой. Просто ми влезе нещо в окото," заекна Сиера, притеснена, докато бързаше да обясни. Тя вдигна ръка да избърше сълзите си, но движението дръпна нараняването ѝ и тя остро ахна от болка. Раната на ръката ѝ се беше отворила отново по-рано, когато Софи нарочно я беше стиснала. Преди да успее да реагира, пред нея се появи ръка, държаща кърпичка. Тео вече беше пристъпил по-близо, толкова близо, че стояха лице в лице. Без да каже нито дума, той избърса сълзите от лицето ѝ. Сърцето на Сиера се сви и тялото ѝ се вцепени. Внезапната близост беше overwhelming и слабият, хладен аромат на бор от него изпълни сетивата ѝ. Дори този жест – ръката му, докосваща кожата ѝ, докато избърсваше сълзите ѝ – се чувстваше твърде интимен. "Чичо Тео, мога и сама," запротестира тихо тя, отстъпвайки леко назад. Протегна се да вземе кърпичката от него, но преди да успее, Тео хвана ръката ѝ. "Не мърдай," каза тихо той. "Искаш ли да загубиш способността да използваш ръката си?" Сиера замръзна. Върховете на пръстите му леко притиснаха китката ѝ, топлината им проникваше в кожата ѝ и тя усети как топлината се покачва към ушите ѝ. Тео нежно избърса сълзите от лицето ѝ, погледът му се задържа върху подутите ѝ очи и влажните ѝ мигли. Устните му се извиха в тънка, стегната линия, преди да проговори, с хладен и директен тон. "Бенсън ли те разстрои?" Изражението на Сиера се промени. Тя го погледна нагоре, срещайки дълбокия му, проницателен поглед, и бързо поклати глава. "Не. Наистина, просто ми влезе пясък в окото." "Сиера, ако ще ме лъжеш, поне измисли по-добро извинение. Откъде ще дойде пясък в ресторант?" Думите му прорязаха тромавия ѝ опит за измама. Сиера плътно захапа устната си. Не искаше да говори за случилото се между нея и Бенсън, особено не с Тео. В края на краищата, той също беше част от семейство Грей. Ако му кажеше, нямаше ли просто да застане на страната на Бенсън? "Чичо Тео, това е личен въпрос. Не искам да говоря за това," каза тя след дълбоко вдишване. "А ако настоявам да знам?" Тео направи преднамерена крачка напред, скъсявайки разстоянието между тях в един миг. Гласът му все още беше спокоен и премерен, като спокойната повърхност на дълбоко езеро, недокоснато от вятъра. Но под него имаше непоклатим натиск, тих, но невъзможен за пренебрегване. Мивката зад Сиера не ѝ остави място за отстъпление. Китката ѝ все още беше здраво хваната в хватката на Тео и високата му фигура се извисяваше над нея, обгръщайки я напълно. Сякаш беше повлечена в неговата орбита, неспособна да се освободи. Сърцето на Сиера започна да бие учестено против волята ѝ. Винаги е била внимателна да поддържа граници с другите, но преднамерената крачка напред на Тео беше преминала всяка негласна линия, която беше начертала. Въпреки че го наричаше "Чичо Тео", истината беше, че той беше само с пет години по-голям от нея. Несигурна как да отговори, Сиера се поколеба за момент, преди да се принуди да остане спокойна. "Чичо Тео, уважавам те като по-възрастен, но не мислиш ли, че да стоиш толкова близо до мен е неподходящо?" "Просто се грижа за моята подчинена. Какво става в тази глава?" Слабата усмивка на Тео се задълбочи, докато говореше, тъмните дълбини на очите му блестяха с фин намек за забавление. Лицето на Сиера се зачерви ярко в един миг. С крайчеца на окото си внезапно забеляза двойка, завиваща зад ъгъла и насочваща се право към тях. Изражението ѝ се промени и с тих, настоятелен глас тя каза: "Пусни ръката ми." "Все още не си отговорила на въпроса ми," отговори спокойно Тео, хватката му беше непоколебима, сякаш молбата ѝ не го беше притеснила изобщо. Двойката се приближи, стъпките им ехтяха в коридора. Стискайки зъби, тя хвана ръката на Тео, дръпна го в близката тоалетна и бързо затвори вратата зад тях. Момент по-късно, безпогрешният глас на Бенсън отекна точно отвън. "Сиера, знам, че си в тоалетната. Излез." Сиера погледна Тео точно когато той посегна към дръжката на вратата, намерението му беше ясно. Без да мисли, тя се хвърли напред, обвивайки ръце около кръста му, за да го спре. "Не отваряй. Не искам да го виждам," прошепна тя настоятелно. Изведнъж Тео се оказа обвит в мека прегръдка. Кичури от косата ѝ леко докоснаха брадичката му и изражението му се помрачи. Адамовата му ябълка леко подскочи, докато преглъщаше.