Бенсън чакаше в офиса си цял ден, очаквайки Сиера да дойде и да се извини. Но когато работният ден наближаваше края си, Софи небрежно спомена, че Сиера е завела служителите на компанията на вечеря. Разярен, Бенсън грабна ключовете си и потегли директно към ресторанта. Когато пристигна, чу края на съобщението на Сиера - тя подава оставка. В гърдите му се разпали вълна от необясним гняв. Сиера се обърна към него. Кървавонаслалите очи на Бенсън горяха от разочарование, емоциите му едва сдържаха. Зад него Софи стоеше в бялата си рокля, а деликатното ѝ, обучено изражение беше здраво застанало на мястото си. „Да, подавам оставка. Вече изпълних всичките си задачи. Утре ще предам всичко на г-н Грей“, каза студено Сиера. Бенсън стисна здраво китката ѝ, почти без да го осъзнава. „Кой ти позволи да си тръгнеш? Няма да го одобря!“, настоя той. Хватката му беше достатъчно здрава, за да я заболи, и Сиера се намръщи. „Пусни ме“, каза тя рязко. За миг Софи не можа да скрие радостта си. Надяваше се Сиера да си тръгне, чакаше този шанс да прекара повече време с Бенсън. Но въпреки това не можеше да се отърси от подозрението, че всичко това може да е просто уловка, игра, която Сиера играеше, за да привлече вниманието на Бенсън. Най-накрая Бенсън пусна китката на Сиера, въпреки че погледът му остана остър както винаги. „Писна ли ти вече от тази истерия?“ „Свърши ли вече?“ отвърна рязко Сиера. Погледът ѝ се насочи за кратко към Софи, преди да продължи, гласът ѝ като лед. „Вече се отдръпнах, за да можете ти и Софи да сте заедно. Какво повече искаш от мен?“ Думите ѝ удариха Бенсън като шамар. За миг гневът му се укроти, заменен от проблясък на задоволство. В съзнанието му Сиера все още се грижеше за него. Държеше се така само защото го обичаше твърде много. Чувствайки се окуражен, Бенсън леко смекчи тона си. „Разбрал си Софи погрешно, аз я виждам само като малка сестра. Просто се грижа за нея, това е всичко.“ „Сестро?“ Сиера се засмя студено. „Казваш ми, че е просто твоя сестра, след като ви видях да се целувате? Бенсън, мислиш ли, че съм толкова глупава?“ Бенсън се намръщи. „Какви целувки? Какви глупости бръщолевиш?“ До него лицето на Софи веднага се промени. Тя пристъпи напред и сграбчи Сиера за ръката с отчаян поглед. „Сиера, знам, че си ядосана на г-н Грей заради мен. Всичко това е моя вината. Готова съм да напусна компанията. Моля те, умолявам те, не се разделяй с г-н Грей.“ Тонът ѝ беше сериозен, почти жален, но ръката, стискаща ръката на Сиера, се стегна умишлено. Сиера трепна от острата болка и с бързо движение отърси ръката на Софи. „А!“ Софи извика, докато се спъна и падна на пода. Яростният глас на Бенсън проряза напрежението като камшик. „Сиера, прекалихте!“ Той веднага се наведе, за да помогне на Софи, обгръщайки я защитнически около раменете. Очите му горяха от гняв, докато хвърляше гневен поглед към Сиера. „Г-н Грей, моля ви, не се сърдете на Сиера. Просто не стоях стабилно“, намеси се Софи тихо, очите ѝ се напълниха със сълзи, карайки я да изглежда сякаш понася някаква голяма несправедливост. Погледът на Бенсън се премести от крехкия вид на Софи към Сиера. Челюстта му се стегна и той проговори през стиснати зъби. „Сиера, ти не си дори наполовина толкова нежна, колкото Софи.“ Сиера наведе глава, паренето на драскотината по ръката ѝ беше достатъчно остро, за да замъгли очите ѝ с непролени сълзи. Думите на Бенсън само задълбочиха киселата болка в гърдите ѝ. „Ако не мога да се сравня с нея в нищо, тогава просто трябва да бъдеш с нея. Отсега нататък нямаме нищо общо помежду си.“ Сиера се насили да потисне емоциите, които бушуваха в гърдите ѝ, докато говореше. Тя погледна към другите колеги, седнали около масата, и успя да се усмихне напрегнато. „Вие, момчета, продължавайте да ядете. Аз просто трябва да изляза до тоалетната. Що се отнася до неканените гости, моля, тръгвайте.“ С тези думи тя се обърна и тръгна. Лицето на Бенсън помръкна и той извика след нея: „Сиера, върни се и се извини!“ Единственият отговор, който получи обаче, беше студеният ѝ, безчувствен гръб, докато продължаваше да се отдалечава. В тоалетната Сиера стоеше до мивката, ръцете ѝ бяха под течащата вода, докато сълзите започваха да се стичат неконтролируемо. Беше казала толкова безсърдечни думи, но гърдите ѝ я боляха толкова много, че сякаш щеше да се пръснат. Да гледа как Бенсън защитава Софи по този начин беше като нож, забиващ се все по-дълбоко в сърцето ѝ. Когато бяха деца, Бенсън стоеше пред нея по същия начин, за да я защити. Когато беше тормозена, той отблъскваше всеки, който се осмеляваше да я нарани. Щеше да се окаже насинен и окървавен, но все пак щеше да я гледа със същата успокояваща усмивка и да казва: „Си, аз ще ти пазя гърба. Никой няма да се заяжда с теб, докато съм наоколо.“ Сиера стисна юмруци, докато болката в сърцето ѝ се засилваше с всеки изминал момент. „Защо всеки път, когато те видя, успяваш да се объркаш така?“ Студеният, ясен глас я стресна. Сиера вдигна глава и се погледна в огледалото. Втренчено в нея се виждаше отражението на поразително красиво лице.