Мъжът на снимката беше Бенсън. Надписът гласеше: "Толкова е благословено да имам човек, когото обичам, за да отпразнувам рождения си ден." Диамантеният пръстен на ръката на Софи беше същият, за който Сиера мечтаеше от години, този, който си беше представяла на пръста си. И сега, мъжът, когото обичаше с цялото си сърце, стоеше до друга жена. Тя повече нямаше да се унижава. Ако Бенсън и Софи наистина се обичаха, тогава добре. Тя щеше да им позволи да имат един друг. Сиера изключи телефона си и избърса сълзите, стичащи се по бузите ѝ. "Този път ще скъсам с него напълно. Без никакви връзки, без повече контакти. Приключих," прошепна тя твърдо на себе си. … В Oceanea Starline Media, Бенсън не беше мигнал и през нощта. Продължаваше да взема телефона си и да го превърта многократно, но колкото и пъти да проверяваше, Сиера не отговаряше. Когато пристигна в офиса рано сутринта, настроението му вече беше кисело. Научавайки, че Сиера е взела отпуск за сутринта, само подхрани раздразнението му. Чак следобед, когато чу, че Сиера се е върнала на работа, разочарованието му най-накрая започна да отслабва. "Виждаш ли? Тя все пак ще се върне и ще ми се извини," помисли той самодоволно. Но тъй като се беше осмелила да хвърли истерия, по-добре да е готова да посрещне последствията. След като се прибра вкъщи, за да се преоблече и обядва с Мадисън, Сиера най-накрая пристигна в офиса. Но вместо да потърси Бенсън, тя се отправи направо към кабинета на директора, за да довърши работата, която беше поела. Почукване се чу на вратата, но Сиера не вдигна поглед. "Влез," каза тя равномерно. Вратата се отвори и Бенсън нахлу вътре, с тъмно и гръмотевично лице. Софи се движеше зад него, кротка и мълчалива, като сянка. Когато Сиера не стана от мястото си, за да го поздрави, както обикновено правеше, раздразнението, което Бенсън едва успяваше да държи под контрол, отново пламна. Той се приближи до бюрото ѝ, почуквайки два пъти по него. "Имате ли нужда от нещо?" попита Сиера спокойно. Нейното безразличие разпали гнева на Бенсън. Той грабна химикалката от ръката ѝ и я хвърли на пода със силен трясък. "Ти си в офиса от часове. Защо не дойде да ме намериш и да се извиниш?" поиска той. "Какво точно направих грешно, че трябва да се извиня?" "Ти удари Софи вчера! Не мислиш ли, че ѝ дължиш извинение?" избухна Бенсън, яростта му се изля, докато я гледаше гневно. Той чакаше в офиса си, очаквайки Сиера да се вразуми, да признае грешката си. Но тя дори не си направи труда да се появи и сега се осмеляваше да го предизвика? Сиера беше забавлявана от абсурдността на всичко това. Тя обърна поглед към Софи, която стоеше зад Бенсън, и попита: "Мислиш ли, че ти дължа извинение?" Гласът на Софи беше едва доловим. "Не, не. Моя е вината. Сиера, докато не си разстроена, не ми пречи дори да ме удариш отново." Сиера издаде студен смях и погледът ѝ се върна към Бенсън. В изражението ѝ вече нямаше нищо друго освен лед. "Чу ли? Дори тя знае, че е грешно да се намесваш в чужда връзка. Заслужи си този шамар. Честно казано, бях лека с нея." Изражението на Софи се промени съвсем леко. Откога Сиера беше станала толкова смела? В миналото, когато ѝ е била нанесена несправедливост, тя би останала мълчалива, особено пред Бенсън. "Сиера, за какво изобщо си ядосана сега?" попита Бенсън, тонът му беше примесен с нетърпение. "Дали прегледът на документите по някакъв начин обиди г-н Грей?" отвърна Сиера. Нейното студено, откъснато държание накара Бенсън да стисне юмруци. Той се принуди да потисне гнева, който кипеше под повърхността. "Ще го кажа за последен път. Снощи просто празнувахме рождения ден на Софи. Това е всичко." Това е всичко? Той беше провалил предложението, което тя беше чакала три години. Той беше взел годежния пръстен, който тя беше избрала, и го беше поставил на пръста на друга жена, точно пред нея. Снощи, когато я болеше, той дори не си направи труда да попита как е. Имаше ли тя изобщо място в живота му като негова приятелка? Но сега нищо от това нямаше значение за нея. Вече не. "Не е нужно да ми обяснявате нищо. Вече не ми пука," отговори Сиера спокойно. "Не ѝ пука? Тя просто е упорита," помисли си Бенсън подигравателно. Той оправи маншетите си нарочно. "Добре. Ако не ти пука, тогава дай този офис на Софи. Твоят е по-близо до моя. Ще ѝ бъде по-лесно да ми носи документи."