Думите поразиха сърцето на Бенсън с остротата на кинжал. Софи продължи да говори с престорена загриженост. "Г-н Грей, просто се притеснявам, че сте били подведен. Сиера помоли да скъса с вас и обвини нас двамата за причината. Но какво ще стане, ако тя първа се е влюбила в друг? Не ми пречи да бъда неразбрана, но се страхувам, че ще бъдете наранен от това, което другите може да си помислят." Бенсън не отговори, но изражението му помръкна. Той стисна юмруци здраво до тялото си. Устните ѝ се извиха в едва доловима усмивка, наслаждавайки се на триумфа, скрит в сенките. Междувременно Сиера беше отведена в болница от Тео, за да превържат отново раните ѝ. Когато се прибра у дома, беше късно през нощта. След като се изми, тя взе лекарството, предписано от болницата, и легна на леглото си. След няколко минути заспа дълбоко, напълно незабелязваща телефона си, който мигаше непрекъснато на нощното шкафче, заглушен и пренебрегнат. Същата нощ Сиера не спа добре. В съня си тя лежеше простряна на пода, безпомощна и уязвима. Бенсън държеше Софи в обятията си, извисявайки се над нея със студен, отвратен поглед. "Сиера, никога не съм те обичал. Ти винаги си била моето жалко куче. Честно казано, винаги съм те мразил. Как можеш да се сравняваш със Софи? Тя е моята истинска любов." След като каза това, той нежно целуна Софи. Сиера трепереше от ярост, но колкото и да се опитваше, тялото ѝ отказваше да се движи. Софи се отдръпна от обятията на Бенсън и се приближи към нея, с порочна усмивка, изкривяваща устните ѝ. "Сиера, каква полза от красотата ти? Г-н Грей все още предпочита мен и те презира. Винаги съм мразила това твое хубаво лице. Да видим на какво ще разчиташ, след като го съсипя." Внезапно тя извади нож, изражението ѝ се изкриви от злоба, докато го насочваше към лицето на Сиера. "Не!" Лицето на Сиера пребледня, докато се опитваше да избяга, но тялото ѝ не помръдваше. Тя можеше само да гледа с ужас как острието се приближава към лицето ѝ. В този момент се появи Тео и изрита Софи с мощен удар. "Всеки, който посмее да я нарани, търси смъртта!" Сиера се събуди рязко, с широко отворени очи, докато седеше в леглото. Отне ѝ няколко секунди, за да осъзнае, че всичко е било сън. Тя въздъхна и разтри слепоочията си, чувствайки се объркана. Сънувала беше Тео, създавайки сцена направо от мелодраматичен роман. Дори не беше чела романи напоследък. Защо Тео ще я защитава така? В крайна сметка той беше просто старши член на семейство Грей. Неговата скорошна помощ вероятно беше само заради Едуард. Сиера промърмори под носа си, докато вдигаше телефона си. Екранът светна, показвайки няколко пропуснати повиквания от Бенсън. Дори в 3:00 сутринта той все още ѝ звънеше. Дали не беше полудял? Тя се намръщи, остави телефона настрана и стана от леглото. … В компанията Софи грациозно влезе в кабинета на изпълнителния директор, носейки поднос със закуска, която беше приготвила сама. Тя го постави внимателно на бюрото пред Бенсън. "Г-н Грей, благодаря ви, че се застъпихте за мен в ресторанта вчера. Направих тази закуска сама, за да изразя благодарността си. Чух, че стомахът ви се е разстроил, затова направих каша от сладък картоф и овесени ядки специално за вас." Бенсън нямаше апетит, но ефектите от пиенето снощи бяха оставили стомаха му разстроен. "Благодаря ти. Мило от твоя страна", каза той сухо и взе лъжица. След като чу това, усмивката на Софи стана още по-мека, с нотка на срамежливост. "Ако ви харесва, мога да ви приготвям закуска всеки ден." Бенсън не отговори. Той отпи от кашата и леко се намръщи, преди да остави лъжицата. Изражението на Софи се промени. Тя бързо попита: "Не ви ли харесва?" "Не е лошо... но съм свикнал с вкуса на овесената каша на Сиера. Нейната е различна."