Доколкото Бенсън помнеше, Сиера се беше залепила за него като гербова марка, постоянно се бъркаше в работите му. Беше очевидно, че го обожава, но винаги демонстрираше тази дистанцирана фасада, преструвайки се, че не ѝ пука. Животът ѝ беше тиха рутина от четене, смесване на парфюми, свирене на пиано и готвене – толкова скучен, толкова безжизнен. Да бъде около нея беше задушаващо, сякаш цялото забавление е било изсмукано от неговия свят. Единственото спасение? Тя беше послушна. Нямаше начин да се осмели да скъса с него. Просто беше ядосана. Сиера му се беше сърдила и преди, много пъти. Щеше да ѝ подари малък подарък, да ѝ подхвърли няколко сладки думи и скоро тя щеше да се върне при него със същата глупава преданост. "Само гледай. Като отмине тази буря, ще ѝ пратя бърз текст. И след малко ще бъде вкъщи и ще ми прави специалния си лек за махмурлук. Жените – не можеш да ги разглезиш твърде много." Той говореше с пълна увереност, сигурен, че тя никога няма да го напусне. Самодоволството му предизвика ленива усмивка на устните му. "Мамка му, Бенсън! Завързал си я на малкия си пръст!" "Честно казано, завиждам ти. Дори икономката ми не е толкова внимателна, колкото нея!" Бенсън се засмя и обви ръка около кръста на Софи. "В добро настроение съм тази вечер. След като приключим тортата, ще излезем да се позабавляваме. Тази вечер е от мен – каквото пожелаеш." … Сиера се запъна, излизайки от хотела, кръвта от раната ѝ беше напоила половината от бялата ѝ рокля и гледката привличаше любопитни погледи от минувачите. Изражението им беше пълно с подигравка, сякаш гледаха клоун, който се лута по улиците. Сълзи се стичаха по бузите ѝ неконтролируемо и всичко, което искаше, беше да изчезне. Толкова беше разсеяна от мъката си, че дори не забеляза мъжа, който се изпречи на пътя ѝ, докато не се блъсна с главата в гърдите му. "Господин Грей!" Адриан Коул, който вървеше плътно зад него, подскочи разтревожено. Бързо пристъпи напред, готов да отдръпне жената, която току-що се беше блъснала в шефа му, Тео Грей. Неговата първоначална преценка беше обичайната – безсрамно усилие от поредната жена да се хвърли върху Тео. Но преди Адриан да успее да се намеси, жената се отдръпна сама и се свлече на земята. Той премигна, за момент объркан. Дали това е някаква измама? "Хей! Не си и помисляй да се преструваш на паднала тук! Ти се блъсна в господин Грей!" – изсъска Адриан. Острият поглед на Тео се премести надолу, веднага забелязвайки петното кръв, което сега оцветяваше ризата му там, където жената се беше блъснала в него. Веждите му се сключиха в лека гримаса. "Съжалявам. Нямах намерение" – промърмори инстинктивно Сиера. Тя се опита да се изправи от земята, но тялото ѝ се чувстваше напълно изтощено, крайниците ѝ – отпуснати и неотзивчиви. Зрението ѝ се колебаеше, тъмни петна трептяха в краищата. При звука на гласа ѝ тъмните очи на Тео проблеснаха с внезапна интензивност. Той се вгледа в жената, сгушена на земята, и за кратък момент недоверие пробяга по лицето му. Без колебание той клекна до нея и протегна ръка и отметна разрошената ѝ коса от лицето ѝ. Под приглушената светлина, излъчваща се от входа на хотела, чертите ѝ се видяха ясно. "Сиера" – промърмори той, дълбокият му глас беше звучен и плавен, като задържаната нота на пиано. Сиера се опита да повдигне глава, зрението ѝ беше замъглено, сякаш гледаше познато лице, което не можеше да фокусира добре. "Ти…" Преди думата да успее да излезе напълно от устните ѝ, светът ѝ стана черен. Тя се свлече настрани, в безсъзнание. Тео се движеше бързо, хващайки я, преди да падне на земята. Острите му очи веднага се насочиха към раната на ръката ѝ и към дълбокия пурпур, напояващ тъканта на бялата ѝ рокля. Изражението му потъмня, опасен блясък проблесна в погледа му. "Не трябва ли скоро да се омъжва? Как се озова в това състояние?" – промърмори той, гласът му беше тих и неразгадаем. Дали носеше загриженост или презрение, беше невъзможно да се каже. Без колебание Тео я вдигна на ръце. Движението беше неочаквано нежно, почти предпазливо. Беше пораснала, но защо се чувстваше още по-лека от преди? Адриан, който все още не беше успял да види добре лицето на Сиера, беше замръзнал в недоверие. Прословутият сдържаният, недосегаем Тео, който се гордееше с безразличието си към жените, сега държеше една на ръце. Дали сблъсъкът не е предизвикал някакви чувства? "Господин Грей, вие—" – започна Адриан, гласът му беше пълен с шок. "В болницата" – прекъсна го Тео. "Но имате важна среща насрочена. Намираме се в критичен етап от преговорите! Ако не присъствате, може да загубим проекта!"