— Какво? Всички погледнаха в посоката, в която сочеше икономката, и видяха змия, която ги гледаше злобно и съскаше. Змията не приличаше на никоя, която икономките бяха виждали досега. Имаше голяма глава и беше разперила шията си, сякаш готова да нападне. Всички бяха вкаменени от страх и се отдръпнаха назад в паника. — Бързо! Бягайте! — изкрещяха икономките и вкупом избягаха от стаята. Точно тогава Хенрик и Синди най-накрая стигнаха до стаята на Шанди. Като видя змията, която все още се гърчеше и съскаше, Хенрик също отстъпи назад, страхувайки се да не бъде ухапан от нея. Лицето на Синди стана зелено, когато треперещо попита: — Какво става? Защо има змия? Защо всички стоят наоколо? Някой да я убие веднага! Икономките се спогледаха с опасение, никой не искаше да се жертва, за да премахне змията. Да накараш някой от тях да се справи с отровна кобра, би било все едно да ги изпратиш на смърт. Никой нямаше да поеме този риск. Джанет, която се беше забавила и сега се бе изкачила, беше парализирана от страх. „Това не е ли змията, която пуснах в стаята на Ариел? Какво прави тук?" Дори носенето на кутията с кобрата по-рано беше достатъчно, за да превърне краката на Джанет в желе. Сега още повече се страхуваше да се приближи, защото знаеше колко отровна е кобрата. Джанет знаеше, че Шанди ще умре, ако не й бъде даден противоотрова в рамките на един час. И все пак, това беше нещо, което трябваше да запази за себе си, колкото и да я болеше. Виждайки, че никой не желае да предприеме някакви действия, Синди дръпна Хенрик и отчаяно извика: — Скъпи! Иди убий тази змия! Хенрик, като останалите, не смееше да се приближи до змията. Въпреки това, той също трябваше да помисли за гордостта си като мъж на къщата. Ако се разчуе, че не е успял да спаси дъщеря си от змия, щеше да загуби цялото уважение, което имаше. „Проклети да са тези безполезни, страхливи икономки! И Синди също! Ако не бяха те, нямаше да съм в такава дилема!" Хенрик стисна зъби и се хвърли в огъня. Точно когато се канеше да пристъпи напред с метла в ръка, в коридора се разнесе глас. — Татко, късно е през нощта. Какво правят всички тук? Хенрик се обърна и видя сънена Ариел по пижама. Съдейки по вида й, врявата току-що я беше събудила. — Има змия в стаята. Сестра ти припадна, след като беше ухапана от нея. Трябва да я спася... — отговори колебливо Хенрик. — Няма начин! — възкликна Ариел, напълно будна сега. — Татко, това е твърде опасно! Не можеш да влизаш! Кръвта на Синди кипна, след като чу тези думи. Без да се замисли, тя вдигна ръка и се прицели в лицето на Ариел. Като се имаха предвид нейните рефлекси, това беше шамар, който Ариел можеше лесно да избегне, но реши да не го прави в последния момент. Пляс! Звукът беше силен и отчетлив, когато шамарът се стовари право върху бузата на Ариел. Светлата и нежна буза на Ариел веднага се поду и върху нея ясно се отпечата отпечатъкът от ръката на Синди. — Кучко! Искаш да видиш сестра си да умре, нали? Махай се от очите ми, зла жена! Алфред! Изхвърли я веднага! — изкрещя Синди. Молбата на Синди постави Алфред в затруднена ситуация. Независимо дали щеше да направи, както му беше наредено, или не, той рискуваше да ядоса или Синди, или Хенрик. Несигурен как да постъпи, той се обърна към Хенрик, за да наблюдава реакцията му. Сълзи започнаха да се стичат по лицето на Ариел. Преди Хенрик да успее да каже каквото и да било, тя извика: — Татко, аз съм загрижена само за твоята безопасност. В крайна сметка, ти си глава на семейството. Какво щяхме да правим, ако нещо се случи с теб? Току-що те намерих, татко. Не мога да те загубя! Думите на Ариел, толкова честни и искрени, пронизаха сърцето на Хенрик. „Тя е права. Като глава на семейството, оцеляването на всички зависи от мен! Ако нещо се случи с мен, и на тях няма да им е лесно." „Разбира се, само моята скъпоценна дъщеря ме познава най-добре и може да съчувства на мен. Да го вземат дяволите всички останали!" С тази мисъл Хенрик набръчка вежди и се втренчи в Синди. — Защо, по дяволите, я удари? Тя е загрижена само за моята безопасност! — укори той. — Но тя ясно иска Шани да... — Лельо Синди! — внезапно прекъсна Ариел. — Ако искаш да мислиш за мен по този начин, ще трябва да докажа с действия, че не желая да се случи никаква вреда на сестра ми! След това Ариел грабна метлата от Хенрик и тръгна към змията. Едва ли имаше страх или колебание в нея. Загрижени, икономките извикаха: — Внимавайте, госпожице Ариел! Тази змия е отровна! Лицето на Хенрик се сбърчи от притеснение. В сравнение с Шанди, Ариел беше по-скъпа за него и той не можеше да рискува да я загуби. — Ариел, не ходи! — замоли Хенрик, докато се опитваше да я спре. Въпреки това, Ариел го отблъсна и продължи да върви към змията. Виждайки, че Ариел се приближава, кобрата се провокира още повече и се хвърли към нея. Ариел се престори, че се бори да избегне атаката на змията, преди бързо да се обърне, за да удари опашката на змията с метлата си. Не беше трудно да се каже, че кобрата се беше ядосала още повече, особено когато съскането й също беше станало по-силно и по-заплашително. Всички останали бяха толкова вкаменени досега, че можеха само да стоят и да гледат от разстояние, оставяйки Ариел сама в стаята да се бори с кобрата. В техните очи Ариел несъмнено беше най-смелият воин от всички воини. След дълга и трудна битка, Ариел най-накрая хвана змията, като същевременно поддържаше преструвката, че го е направила с голяма трудност. — Донесете ми ножица или нож! — Имам нож тук! — извика една от по-смелите икономки, докато се приближаваше към Ариел и й подаваше нож за плодове. Ариел постави ножа до главата на змията и затвори очи. Въпреки че изглеждаше гнуслива и ужасена, в крайна сметка свърши работата. С отрязана глава кобрата най-накрая спря да се гърчи. — Скъпа, добре ли си? — разтревожено попита Хенрик, докато се затича към нея. Ариел беше на ръба на сълзите, нервите й все още не бяха се успокоили. Когато видя Хенрик, тя веднага скочи в прегръдките му. — Татко! Толкова ме е страх... — Там, там. Всичко е наред, скъпа. Змията е мъртва сега! — Докато татко е тук, няма да ме е страх. Но, татко, не се притеснявай за мен сега. Трябва първо да изпратиш Шанди в болницата! — каза Ариел с решителност. Сърцето на Хенрик се стопи от тези думи. „Не само че дъщеря ми е смела, но и е внимателна! Тя наистина е най-големият ми подарък!" Когато забеляза отпечатъка от ръката, все още върху бузата на Ариел, лицето на Хенрик се изкриви от гняв, докато се взираше в Синди. — Виж какво направи! Тя рискува живота си, за да защити Шанди! И ти все още я обвиняваш, че иска да навреди на Шанди? — А-аз... — заекна Синди. — Ако дори не можеш да различиш правилното от грешното, не мисля, че си квалифицирана да се занимаваш с домакински въпроси. Отсега нататък аз ще се занимавам с всички финанси сам! Лицето на Синди веднага се лиши от всякакъв цвят. — Скъпи, моля те, аз само... Преди да успее да се обясни, Хенрик я прекъсна: — Млъкни! Не искам да чувам нищо повече от теб! Искам да останеш в стаята си, за да размишляваш. И не излизай, докато не разбереш какво си направила грешно! Точно тогава една от икономките влезе и докладва: — Господин Саутхол, линейката пристигна.