Чувайки името „Стърлинг“, Шарлот хвърли поглед към конвоя и видя герба на семейство Стърлинг върху колите. За мен ли са дошли? Тази мисъл я изпълни с вълнение. Възможно ли е Хектор никога да не ме е предавал? Дали е развалил годежа ни, защото тогава не е имал друг избор? Сега, когато знае, че съм се върнала, сигурно е дошъл да ме посрещне! – Госпожице, г-н Стърлинг тук ли е, за да ни вземе? Зарадваната г-жа Бери понечи да пристъпи напред, когато двама телохранители грубо ги изблъскаха. В следващия миг изящна жена, облечена в скъпи дрехи, излезе напред, заобиколена от свита. Устните на Шарлот се разтвориха от изненада. Това не е ли Луна Уайт? Луна беше облечена в дизайнерски костюм. Изглеждаше по-елегантна, отколкото преди четири години. Пръстите ѝ стискаха малката ръчичка на момче, на видима възраст колкото тризнаците на Шарлот. – Г-жо Стърлинг, Тимъти, оттук, моля – поздравиха ги учтиво телохранителите. – Никога повече няма да пътувам с влак. Мръсно е и пълно с простолюдие – заяви Луна, покривайки носа си с кърпичка с презрение. – Да, да. Ако не беше времето, г-н Стърлинг нямаше да позволи Вие и Тимъти да се мъчите. Телохранителите ескортираха Луна и малкото момче в една от колите. Луна и синът ѝ бяха толкова високомерни, че дори не се огледаха наоколо. Така и не забелязаха Шарлот в тълпата. – Какво става? – Г-жа Бери разпозна Луна и изтърси: – Това не е ли братовчедка Ви? Тя за г-н Стърлинг ли е омъжена сега? – Така мисля. Докато кортежът на Стърлинг се отдалечаваше, Шарлот си спомни обещанието на Хектор от миналото. Той каза, че ще бъда единствената му невеста в този живот. Но сега е женен за братовчедка ми. Дори имат толкова голям син! Сълзи напарваха очите на Шарлот, а носът ѝ пламна. – Мами, какво има? Когато децата забелязаха зачервените очи на Шарлот, и тримата я наобиколиха, изразявайки загрижеността си. – Добре съм. Избърсвайки очите си, Шарлот коленичи и прегърна тримата едновременно. – Мами, не тъгувай. Когато порасна, ще ти купя голяма кола. Тогава няма да ти се налага да се мъчиш повече – предложи най-големият ѝ син, Роби. Той си мислеше, че тя е разстроена, защото някой я е обидил. – Мами, кой те обиди? Нека ги набия! – Джейми, второто момче, размаха юмруци очарователно и изду бузи. Ели, най-малката от тризнаците, потърка бузата си в тази на Шарлот и я утеши: – Мами, не плачи! – Не плачи! Не плачи! Внезапно зелена главица се подаде от джоба на Ели. Това беше един нахален папагал, който се оглеждаше любопитно в този момент. – Не, не плача. – Шарлот си пое дълбоко дъх и се усмихна. – Хайде, да се прибираме! – Ура, да вървим! Шарлот целуна всеки от тях, преди отново да преметне раницата през рамо и да тръгне да търси такси. Някога беше богата наследница със свита, където и да отидеше, но сега трябваше да се реди на опашка за такси с г-жа Бери и децата си, да не говорим, че бяха натоварени с багаж. Тъй като не можеха да се съберат в едно такси, г-жа Бери трябваше да вземе отделно кола. Небето притъмня, предвещавайки буря. Надявайки се да я избегне, шофьорът на таксито караше тревожно и бързо по пътя, когато внезапно се заби в един Ролс-Ройс пред него. Лицето на таксиметровия шофьор пребледня моментално и той слезе от колата, за да провери ситуацията. Шарлот седеше на пътническата седалка и гледаше през прозореца, сбръчквайки вежди. Беше лимитирана серия Ролс-Ройс Фантом. В държавата С имаше само три бройки, а в целия свят – трийсет и пет. Дори да беше само лека драскотина, шофьорът на таксито щеше да трябва да плати огромна сума обезщетение, което можеше да го разори.