— Г-н Стърлинг, трябва да тръгваме, имаме среща в един часа — напомни отново телохранителят.
Хектор хвърли още един поглед към Шарлот, преди да я подмине и да си тръгне.
Не каза нито дума през цялото време.
Стоейки неподвижно, Шарлот слушаше отдалечаващите се стъпки на Хектор. Сърцето ѝ се чувстваше като парче стъкло, разбито на хиляди парчета.
„Нима вече не ме познава?“
„Или избра да не ме познае
















