В понеделник сутринта Шарлот изпрати децата на детска градина с г-жа Бери, преди да отиде в Корпорация „Дивайн“. През последните няколко дни тя бе разпратила автобиографията си до трийсет и пет компании. Седемнайсет от тях ѝ се обадиха за интервю, но или ѝ отказаха, или я помолиха да изчака решението им. Само една компания ѝ предложи работа – легендарната Корпорация „Дивайн“! Странно. Малките и средни предприятия не искаха да ме наемат, но защо корпоративният гигант в индустрията, „Дивайн“, ми се обади? Когато пристигна в отдел „Човешки ресурси“, тя най-накрая разбра чий план е било това. – Ти ли си? – Отдавна не сме се виждали, госпожице! – поздрави я Уесли Холт със злобна усмивка. – Все още си хубава след всички тези години. – Уесли Холт, баща ми те уволни от „Уинд Корпорейшън“ и остави заповеди да не стъпваш в град Х до края на живота си. Как смееш да се върнеш? Шарлот знаеше кой е той. Уесли беше вицепрезидент на „Уинд Корпорейшън“. Опита се да се възползва от нея, затова Ричард го уволни. Тя никога не бе мислила, че ще го види отново след четири дълги години. – Семейство Уинд е вече история. Мислиш ли, че все още си богатата наследница? – изкикоти се Уесли. – Ти си нищо. Аз съм този, който ти дава тази работа! Хвърляйки му гневен поглед, Шарлот се завъртя на пети и си тръгна. – Шарлот, това е последният ти шанс. Ако излезеш през тази врата, гарантирам ти, че няма да си намериш работа в град Х, освен ако не си готова да станеш хостеса в някой бар! – изрече арогантно Уесли. Вбесена, Шарлот изхвърча от кабинета му. Никога няма да се предам пред някой като него! Когато излезе от сградата, пред входа се бе събрала тълпа. Имаше мъж на средна възраст, полял цялото си тяло с бензин. Държеше запалка, опитвайки се да заплаши всички. – Стойте настрана. Искам да се срещна със Закари Нахт, веднага! Персоналът стоеше на разстояние, докато телохранителите бяха нащрек. Няколко висшестоящи се опитаха да го убедят: – Г-н Луни, успокойте се. Можем да го обсъдим. – Да се успокоя? Знаете ли какво ми причини той? Без да искам го обидих и той ме разори за една нощ! Как да се успокоя? – възкликна Гастон Луни. При думите му Шарлот си спомни за баща си, Ричард. Все още не разбирам как „Уинд Корпорейшън“ фалира внезапно. Справяхме се толкова добре. Дори не успях да видя татко, преди да умре. Дали някой не е саботирал татко тогава? – Г-н Нахт е тук! – извика някой. Шарлот вдигна поглед и видя Ролс-Ройс Фантом да спира. Телохранителите се втурнаха към колата и разчистиха път. Виждайки това, тълпата му направи място. Гастон се затича към колата и застана пред нея. – Закари Нахт, настоявам за обяснение днес! – изкрещя той. Всички замлъкнаха и се втренчиха нервно в черния Ролс-Ройс. Най-ужасяващият и влиятелен човек в град Х е в тази кола! Шарлот видя фигура на задната седалка, която гледаше телефона си без капка грижа за случващото се. Шофьорът му и телохранителят на предната седалка останаха по местата си, чакайки инструкциите му. Тежка тишина увисна във въздуха. Мъжът с безизразно лице направи небрежен жест с ръка. Незабавно автомобилът потегли напред с пълното намерение да удари Гастон. Зяпачите бяха втрещени, да не говорим за Гастон. Той замръзна на място, невярващ на бездушието на отсрещната страна. Колата беше на път да го удари, когато Шарлот се втурна напред и го дръпна назад. В този момент мъжът в колата вдигна поглед и забеляза Шарлот. Сложен поглед проблесна в очите му при вида ѝ.