Конфликтът щеше да е досаден и вероятно щеше да отнеме много време. Поглеждайки нагоре, Шарлот забеляза, че небето е станало мрачно сиво. Бурята щеше да връхлети всеки момент. Тя не искаше децата ѝ да подгизнат от дъжда, особено Ели, която бе физически слаба от малка. Момиченцето със сигурност щеше да настине, ако дъждът я докопаше. – Роби, Джейми, Ели, стойте в колата. Аз ще сляза да видя какво става – каза Шарлот на децата си, преди да слезе от таксито. – Мами, внимавай! – извикаха децата в един глас. Папагалът Фифи отново подаде любопитно глава от джоба на Ели. Ели му даде малка бисквитка и нежно погали пухкавата му главичка. – Фифи, дръж се здраво. Скоро ще си бъдем вкъщи! ... – Господине, съжалявам. Не ударих колата Ви нарочно. – Таксиметровият шофьор обясняваше нервно. – Вината е на пътничката. Тя има три деца и доста багаж. Таксито ми е претоварено, затова без да исках чукнах колата Ви. Когато видя Шарлот, той веднага посочи към нея. – Ти си отговорна за това! – А? Защо? Шарлот се готвеше да възрази, когато прозорецът на Ролс-Ройса се спусна. – Забрави. Президентът е зает! Мъжът, седящ на предната седалка до шофьора, проговори, докато хвърляше бегъл поглед към Шарлот. – Да! Мъжът в костюм кимна и каза на таксиметровия шофьор да кара внимателно следващия път, преди да си тръгне. Шарлот инстинктивно погледна към задната седалка на Ролс-Ройса, когато шофьорът отвори вратата. За нейна изненада видя полугол мъж с гръб към нея. Назъбена рана се виеше през гърба му, а кръв се стичаше върху татуировката на вълча глава в кръста му. Татуировка на вълча глава? Татуировката с вълчата глава! Очите на Шарлот се разшириха от неверие. Тя се втренчи в татуировката безмълвно, а сърцето ѝ скочи в гърлото. Свирепият вълк я гледаше, очите му – оцветени в яркочервено от кръвта на мъжа, изглеждаха по-кръвожадни от всякога. Това е той! Наистина е той! – Махай се от пътя! Таксиметровият шофьор блъсна рязко Шарлот, поваляйки я на земята. Когато тя отново вдигна поглед, Ролс-Ройсът беше изчезнал от погледа ѝ. Шарлот усети жужене в главата си, докато се взираше в празния път пред себе си. Това той ли беше в колата току-що? Бащата на децата? Не беше ли жиголо в „Сълтри Найт“? Защо беше в тази скъпа кола с онази ужасна рана? – Хей, защо блъсна мама? Джейми размаха гневно юмруци към шофьора на таксито. – Хлапе, спри да ми крещиш. Ако не бяхте вие, нямаше да имам такъв лош късмет – изруга шофьорът. – Ти беше този, който караше бързо, преди да удариш онази кола. Това не е наша работа! – отвърна Роби с звънкия си глас. – Като твои пътници, ние не сме отговорни за твоята грешка! Ти наруши закона за движение по пътищата. Можем да подадем жалба срещу теб! – Да, ти обиди мама. Ще помоля полицията да те арестува! – Ели се нацупи яростно и посочи към някого в средата на пътя. – Там има пътен полицай! Фифи, който бе кацнал на рамото ѝ, изчурулика веднага: – Пътен полицай! Пътен полицай! – Каква напаст. Слизайте! Отказвам да ви закарам до адреса. Шофьорът на таксито отвори багажника и изхвърли багажа им насред пътя, преди да потегли ядосан. – Хей! Как може? Шарлот непохватно събра багажа и дръпна децата към тротоара. Междувременно мъжът на задната седалка на Ролс-Ройса, Закари Нахт, вдигна поглед и погледна в огледалото за обратно виждане. Тази жена изглежда позната. Къде съм я виждал преди? – Г-н Нахт, ще инжектирам упойката сега! – каза лекарят, който обработваше раната му. – Няма нужда. – Мъжът четеше папка в ръката си. Раната му кървеше обилно, но той изобщо не изглеждаше обезпокоен. – Хм, тогава може малко да щипе. Ще зашия раната Ви. Мръщейки се, лекарят започна да шие раната. Тъй като нямаше упойка, лекарят беше по-нервен от обикновено. Бронзовата кожа на мъжа блестеше ледено под светлината. Мускулите му се съкращаваха от огромната болка, но изражението му оставаше непроменено.